Провокиран бях от моя приятел-чешит Марин Ташков, след съжденията му по темата "Цървул" да вкарам някои кратки неща в прегорелите от какво ли не сървъри по посока ЦСКА. Още повече, че дискусиите продължават и ташковите Цървули не спират да се упражняват върху "задължението" на Митко да даде туй-онуй в брой за душевен оргазъм на една група със свръхенергия да наднича под чаршафите и в джобовете.
Накратко, просто и ясно.
ЦСКА, с президент Любослав Младенов Пенев, получи наведнъж 4 500 000 марки от трансфера на нападателя в германския Байер Леверкузен. Преговорите завършиха в края на лятото на 2000 година, а Митко бе едва 19-годишен, войник в Н-ското поделение на Българската армия. Твърдя, че ако управлението на клуба не бе избързало и ни бе оставило да довършим с Емил Данчев, каквато бе нашата уговорка, днес щяхме да говорим за значително повече милиони, доколкото на практика имахме постигнато вече устно споразумение на друго ниво с пратеника на Райнер Калмунд, младият му тогава финансов директор Иля Кенциг.
Без нас бяха постигнати допълнително 500 000 марки под условие, върху договорените 4 500 000. А именно - когато играчът изиграе 75 мача. Кенциг бе усетил слабост в насрещните на вечеря от любозност, преди официалния финал и ги бе съсипал. Леверкузен плати тези 500 000 при около 50 мача, при това вече по време на управлението на екипа на Васил Божков.
ЦСКА получи още стотици хиляди, когато Бербатов премина от Леверкузен в Тотнъм за 11 милиона евро по линия на компенсация "Солидарност".
Цитирам със съвършена точност сумите по първия трансфер, защото Емил Данчев и аз водихме преговорите до подпис в "Шератон", включително по първия договор на Митко с германския клуб. Емил продължи нататък.
Въпросът към "счетоводителите" с обувки от нещавена свинска кожа: Дал ли е своя принос Бербатов към ЦСКА или някой, някого е шибнала тухла от изоставен обект и не може да дръпне въздух между две всмуквания от шишето със сярна киселина? Известният сос на националната злоба.
