Времето тече, а ЦСКА тъжно и бавно потъва

Днес е петък. Общото събрание пропадна и нищо не е ясно. Сега да попитам симпатичните оптимисти и защитници на настоящите "управленци" какво става и какво правим?

Да попитам също и онези, които почти с подигравка казваха "Ако бяхте на стадиона, щяхте да знаете.", какво стана? Вчера Емил Костадинов каза в прав текст, че БФС не може да помогне?

Сега накъде?!

И на младите момчета ще кажа нещо, което може да им е от полза в бъдеще - в живота има логика на случване на нещата.

Там разни бодряшки пожелания и мечти нямат място.

Вместо още в края на март феновете да се обединят около смислен ход, да станат задружни и да окажат натиск, те овластиха хора без възможност и след това вярваха на приказки, пред които тези за Златната рибка и Феята на зъбките са направо реални.

Яд ме е на всички "разбирачи", но осъзнавам, че за да имаш читава позиция е необходимо да имаш и качествен практически опит, и умствени качествени основа и натрупвания.

Времето тече, а ЦСКА тъжно и бавно потъва.