Европа 2015 (част I)

Публикувано на: 28.07.2015 13:38

Автор: Живко Роев, икономист

©Проспорт.бг
Три бяха значимите събития от изминалата седмица в българския футбол – срамното представяне на отборите ни в европейските турнири; жребият за СП в Русия през 2018 г. и значението и ролята на ЦСКА (в контекста на представянето на отбора в контролите преди старта на югозападна „В група”). Като цяло събития без ясно доловима връзка помежду им, но дали е така?

Европа 2015

Анализаторите казват, че това бе най-лошото представяне за 60 години участие в турнирите на Европа. Е да, за утеха, може би 2012 г. е била по-лоша. На хартия. Защото съотнесено с нивото и бюджетите (инвестициите) на тазгодишните съперници, 2015 г. може да се датира от статистиците и феновете като историческо дъно. Истинското дъно. Онова, за което умни хора говореха от много години и, което разбира се, се случи. Логически резултат от едно нелогично и парадоксално управление на българския футбол. На национално и клубно ниво!
Позитивното е, че дъното е стигнато. Вече сме равни на страни с големи традиции в европейския футбол като Гибралтар, Люксембург, Сан Марино, Литва, Латвия и т.н. И ако за националния отбор това вече е ежедневие и „перманентна душевна болка” за родолюбивите ни футболни национали, поне след отказването на Бербатов, то за клубовете ни и техните собственици това е нещо ново и сигурно интересно като преживяване. Въпросът е дали онези тенденции, които доведоха до този резултат ще бъдат идентифицирани, анализирани и остранени. Някой от заинтересованите страни дали ще иска да го направи?

Да погледнем тенденциите при представянето на водещите ни отбори и тяхното разположение в родния футбол. И да обобщим, с идеята да се ориентираме за бъдещето.
От текущата европейска сесия „държавният” Берое се представи най-стабилно от всички български спортни формирования, наречени футболни акционерни дружества. Ведомственият отбор на гордостта на държавната ни енергетика ТЕЦ МИ-2 бе на крачка от вълнуващо представяне в турнира „Лига Европа”. За съжаление днешните еквиваленти на бившите „комунистически звезди” като Спас Делев все успяват да провалят общите усилия. Логично - единият игра в Барса, другият - в Мерсин. Парадоксално, въпреки че комунизмът си отиде по нашите земи, отново разбираме, че без държавна подкрепа няма качество. Поне тази година беше така. Ако държавната енергетика не фалира Берое го очаква добро бъдеще. Такова се очаква и за другите отбори, издържани от държавата.

Другият ни „евробоец” варненският Черно море е бил винаги с предизвестена съдба.  Логично на фона на отношението на собствениците им през годините към бизнеса, наречен футбол. Няма как холдингът, който притежава 8 % от българската икономика, и който няма собствени пари да направи един нормален терен на стадиона си за 300 000 лв., а чака от европейските програми, да постига резултати. Та този терен отдавна можеше да е готов и отчетен в графа корпоративна социална отговорност в годишния финансов отчет на някоя от по-малките им фирми.

Литекс винаги е бил срещу силните на деня. И тази година ще е така. За съжаление обаче Европа не е тяхното място, за разлика от продукцията им. Явно съдбата му е да прави футболисти, а да няма отбор! Парадоксално е, че в бъдеще от това ще спечелят и двата ни гранда? Едните в краткосрочен план, другите – в дългосрочен.
И стигаме до най-интересният случай – Лудогорец. Развитието на този проект може да се  опише с една дума – необяснимо? Както дойдоха, така и ще си отидат!
Отпадането на отбор, който е карал половин година назад съдията да помага на действащият европейски клубен шампион Реал Мадрид да спечели мача си срещу него, от клуб със стадион с дувар вместо трибуна (т.е. молдовския Милсами), е меко казано интересно за анализ.

Тук има три линии на разсъждение, чиято проекция ще видим в бъдеще с различна вероятност: 1/ съдбата си взе всичко от Лудогорец, което му даде по-рано (вкл. и за „разправата” с ЦСКА); 2/ братя Домусчиеви взеха първото си грешно бизнес решение в своята кариера на футболни собственици; 3/ откровено черно тото (с европейски привкус).
Като втората линия пряко кореспондира с първата и третата. Тези, които вярват в съдбата, вярват че от управленска гледна точка всичко е било наред – правилно е планиран прехода от стар към нов отбор, към нова постановка на игра, към нов треньор... времето за подготовка и т.н. Инвестирани са правилно парите от Кайсара за селекция. И въпреки това, съдбата не бе благосклонна към Лудогорец?!

Вторите, които вярват в съдбата, ще повярват на тезата, че 60 млн. лв. по-късно Домусчиеви взеха грешно управленско решение, назначавайки некадърен треньор и позволявайки си да не планират правилно развитието на отбора. Особено в критичен момент на предстоящо придобиване на нови 50/60 милиона.

Има и трети. Те не вярват в суеверия и наличието на природна сила, която балансира всички неправди (неспособности) в света. За тях представянето на отбора през 2015 г. може да се окачестви като игра на черно тото или най-малкото „връщане на ресто” на отговорни субекти в УЕФА, за спечелените досега доста добри пари. Нещо като схемата при държавните поръчки в България. С които всички големи бизнесмени (вкл. тези с футболни отбори) у нас са свикнали и имат опит. Т.е. претръпнали са! За да се стигне до такава постановка обаче, то управленските решения трябва да са били грешни -  и стигаме пак до втората линия на разсъждение. С уговорката, че тук вече всичко е било осъзнато, оценено и заприходено по съответния параграф.

В крайна сметка всеки може да вярва в каквото си иска. Но фактите са, че през последните години Лудогорец имаше „необясним късмет”; радваше се на съдийски комфорт у нас, а и в по-късно в Европа; постигна неща, които отбори с по-големи успехи и традиции не са успявали в новата комерсиална реалност на световния футбол; спечели пари несъразмерни на своя статут; при битката с последния си съперник се радваше на общ трицифрен коефициент (за конкретните мачове и за крайно отстраняване); точно за най-важните битки, които щяха да го пратят в друга орбита спрямо грандовете у нас (най-вече Левски, защото ЦСКА си отиде), беше назначен чужд треньор без адекватен опит и име (последното е важно, защото български или известни чужди имена трудно биха се навили на тази роля); грандът Левски смени собствеността си и новата „власт” търси легитимация; шефът на УЕФА ще се бори за поста на Сеп Блатер и има нужда от всеки глас (бил той на Молдова, Албания или друга малка, но с амбициозни футболни босове страна) и т.н.

Както вече бе споменат тук-таме, последният фактор е Левски?

Левски ли? Те са бъдещето... !

Каквото и да е бъдещето, има неща, които никой футболен собственик у нас не трябва да си позволява. Когато дадена частна структура печели в международна надпревара, то успехите и хвалебствията са за хората, които управляват тези организации. Така ставаше с Лудогорец досега. Но когато се проваляш, особено по начина, по който го направиха Литекс, Черно море, Берое и особено Лудогорец, то трябва да имаш отговорност към нацията, която представляваш. Спортът е социален феномен. Спортните състезания са повод за измерване на нациите. Следователно трупане на самочувствие. Затова, дали ще вземаш лоши управленски решения, дали ще играеш черно тото, дали ще връщаш ресто, то трябва да имаш преди всичко национално достойнство. Иначе няма как да претендираш отново за национална кауза.

В тази връзка една идея. БФС или Министерството на спорта да събира такса „национално достойнство” от спортните ни клубове преди последните да излязат на международна сцена. Така ще има превенция срещу всичко споменато дотук, а от друга ще има компенсация за държавата при всеки, дръзнал да прави бизнес на гърба на и без това лошия образ на страната ни.