Неотдавна заключих, че бяха затворени всички изходи и подтиснати възможните икономически обстоятелства, за да се коригират лицензионните параметри и ЦСКА съвсем формално излетя от голямата игра. Докога - ще видим.
Това за футбола. А за останалите с марка ЦСКА тамянът отдавна е в кандилото. Не за коледна трапеза, а за помен.
Паралелният свят на футбола винаги ми е давал отговори. Макар, признавам, така и да не успях да ги капитализирам в нещо полезно.
Преди доста години, не мога да уточня дори точно коя календарна, представлявах на жребия за евротурнирите в Женева македонския Работнички от Скопие. От една страна те нямаха пари да отидат до Женева, от друга аз си имах ангажимент към една немска компания и отношенията и с Нефтохимик. Представлявах Глобъл спортнет във времена, в които все още УЕФА не упражняваше централизиран мениджмънт над собствените състезания.
Та там се срещнах с един избягал от войната сръбски приятел. Все още Косово гореше. Ден преди жребия тръгнахме с него на Изток към друг сърбин в Швейцария, който беше собственик на спортната марка "Вокадо", женен за местна мома от немската част. Моят сръбски приятел, нека го наречем Зоран, караше дисциплинирано и пушеше пура. Говорехме си за какво ли не и неизбежно стигнахме до войната.
Тогава "Зоран" ми каза да запомня и да проследя. На президента на световния жандарм му оставаше още една година от последния мандат. След това той ще си купи къща за 6 милиона от световната валута. Ще го питат медиите и той ще отговори, че 3 милиона са спестявания и заеми от приятели, а останалите 3 - кредит. Всъщност, каза ми тогава "Зоран", тази къща ще му бъде подарък от краля на кокаина на най-големия европейски канал, който освен всичко ще бъде негов съсед.
Така и стана. Но тамошните ЦСКА са си о'кей.
Снощи слушам нашия президент как неговото момче спестило от трудовата си дейност, как те му помогнали и как срещу незначителен кредит придобил с едно друго партийно чедо петзвезден хотел. Дори ако щете стойностите и логиката леко съвпадат с онази история на "Зоран".
Загорча ми и ако щете вярвайте се сетих за ЦСКА. И не защото другарят президент е симпатизант на клуба и защото при последния ни дубъл гледахме мачовете един до друг, а именно заради икономическата среда на олигархическото статукво и пищно напазаруваната съвест.
С горчива ирония се сетих, че всъщност са ме въвлекли в сивата икономика още от трети клас. Тогава заедно с листа за задължителната за прочитане литература, от пионерската организация ни даваха и листчета с указания колко килограма и какви билки да предадем.
Четенето не ми беше на сърце във ваканция, но извънбюджетните приходи ме интересуваха. Особено брането на лайка. Щото беше по-тежка от липата, съответно приходът. Хуквахме още от първия ден с братовчеда Любчо за лайкоберачка (б.а-едно приспособление с метален гребен за подхващане на цвета на растението, с по-голямо дървено дъно за събиране). Пържехме се по цял ден, но привечер при бай Ангел Паздерката изсипвахме от торбичките обикновено 4-5 килограма всеки за по 40 стотинки килото. Бай Ангел събираше през деня яйцата от почти 6-хилядното тогава село. Яйцата от онези щастливи кокошки, които се хвалеха, като снесат, а когато им е жега разтваряха крила и човки, издаваха един ленив хъркащ звук, напомнящ оплакване на градска кокона с хронична мигрена.
Тогава много, много не го мислехме. Даваш лайката, вземаш парите. Няма документ, няма данъци. Кеш, в брой и на ръка. Разбира се, бях малък, за да си дам сметка, че така се започва. По-напред с леки субстанции от липа и лайка, за да се стигне до ескалация с производни на гръсте и секрети от мак. Е, не нашият червен мак от равнината. Освен това - вземаш парче от богатството на националната природа и го продаваш на собственика. Изумително.
Що се отнася до гръстето, което днес наричат по купешки канабис, то тогава имаше друга съдба. Никой не знаеше, че се пуши и се отглеждаше в хиляди декари с не по-малка височина от 2 метра. Ако се пушеше, тогава щеше да закъса индустрията с конопени чували и въжета. В нашия край имаше и двете. В Моравица именно - за въжета. Дори ако се замислиш, ако гръстето се пушеше, никога нямаше да се роди онази красива поговорка, че хубавият кон и под скъсания чул си личи. Винаги съм я харесвал, доколкото едно селско дете очаква от живота именно да успее да надникне и оттатък прашния хоризонт и иначе прекрасната песен на чучулигата над парещата и потънала в тежка мараня земя на равнината. А чулът обикновено си е от гръсте. Зебло.
По-късно, като пораснах - между 6-и и 8-и клас, ме вкараха във фермерския бизнес. За около месец стрижба на около 10 000 овце и кочове. Голям надник. 3.60 на ден. И да не си мислите, че ви се пъча с измишльотини ще уточня, че при връзването за стригач с дясна ръка, свободен остава левия заден крак на животното, а при левичар - десният.
Ще си помислите, че съм се отплеснал. Уж ви говоря за ЦСКА. Не, не съм. Опитвам се чрез метафора и черна шега, макар и преживяна лично, да ви кажа, че правилата у нас са заварени. Всекиму според заварената позиция.
Футболът, пък дори и в Барселона, е игра за обикновените хора.
Футболът не е турнирът в Уимбълдън или конните надбягвания в Дерби.
Следователно, за да го има футболът, някой трябва да помисли за него. Защото безмерната любов на привържениците, не винаги, а обикновено и по правило, няма отношение към благоденствието и устойчивата висока позиция. Особено при съвременните изисквания и остра конкуренция в глобалния тежко комерсиализиран свят.
Лидерите у нас са лицата на статуквото. Те нямат време за ЦСКА. Личните им СПА-въпроси са над всичко. Препарцелирането на националния капитал - всекидневна и лична отговорност.
Ето защо, след вече повече от 25 години, не вярвам на никого. Много ми се иска да вярвам, че във футболния клуб ще успеят някак и по-оперативно да подредят къщичката за пиленца. Доколкото в момента, единствено подредени са безмерно обичащите клуба си привърженици. Няма да хвърлям катран, но ще предупредя, че наблюдавам. Ще предупредя, че за мен и стотици хиляди ЦСКА не е индулгенция, не е бизнес. Той е нашият храм. Големият грях вече е направен. Храмът бе бутнат страстно от боклукчиви съграждани на президента до калинината Лира и всички останали от последното полугодие.
Всеки, който е в ЦСКА днес е добре да се замисли дали ще краде иконостаса или ще възстанови разрушения купол на правата вяра.
Икономическата среда е отровена. Но лицата на статуквото би трябвало да знаят къде е скрит антидота.
Вътрешното кредитиране, докато други трупат чисти приходи от външни спомоществователи, ще изкърти и основите на храма. Ако час по-скоро не започне градеж.
