Армейците преминаха в ново състояние на духа
Навремето ЦСКА бе създаден като футболен клуб, за да печели победи на футболното поле. Победите пък им спечелиха много бързо армия от фенове, защото няма нищо по обединяващо от успехите. Това бе причината дълги години при ЦСКА целта да затъмнява идеята. Всъщност идея въобще не съществуваше! Успехите изчерпваха нуждата от идеология.
Сега нещата са категорично променени. Независимо че ЦСКА не печели велики победи и е много далеч от първоначално заложените стандарти, хората се стекоха на „Армията” и се радваха на отбора си във В група. Немислимо, невероятно и невъзможно. Но безспорен факт. Може би и заради миналото, но преди всичко заради усещането, че са общност - червените фенове са на стадиона, дори когато нивото е аматьорско.
Не е важна групата
важно е усещането.
Това обединява тези близо 10 хиляди преки зрители, които с присъствието си легитимират величието на марката. Този път не с някакви митични полуфинали и скалпове на европейски грандове, а в мач срещу Струмска слава Радомир. Този мач обаче не е по-малко значим от онези избледнели европейски вечери. Защото този мач го играят феновете със своето обилно присъствие по трибуните. 11-те играчи в червено са само еманацията на идеята, която е заразила цялата общност.
Това е важното и същественото около ЦСКА. Дълговете, фалита, лиценза са само злободневни щрихи, които ще останат като лош спомен. Страстта, емоцията, чувството за принадлежност ще останат завинаги. Естествено, че ЦСКА ще се върне бързо в А група, но ще го направи с още по-сериозен капитал. Той се нарича преминаване през трудностите. Заедно, един до друг – отбор и привърженици. Началото бе сложено в неделя. 10 хиляди - червено море, любов и взаимност. Децибелите се чуваха на километри от Армията. Това е много повече от 10 милиона лева към НАП и останалите задължения.
В неделя се роди феномен
За пръв път мач от В група бе безусловно по-значим във всяко едно отношение от играещият се по същото време двубой от елитния ешелон. Дори и като футболни достойнства. И това е най-точната диагноза за всичко, което се случва в българския футбол и най-вече за управлението му. Нещата са докарани до пълен абсурд. БФС изпрати футбола в заточение. Интернира го! И хората им го показаха. Никой не се интересува от формалната подредба на групите, защото футболната игра не е таблица с прости числа. Играта е за тези, които я гледат. И те отидоха на „Армията”. И доста отбори, които правят мелето в абсолютно несъстоятелната А група, биха могли да се замислят дали вместо да правят шпалир на хегемонията, не е по-добре да отидат да играят истински футбол. А някои вечни съперници не изпуснаха ли всъщност огромен шанс и те да се включат в еуфорията. Защото в А група са само миманс!
При всички положения е ясно едно. Предстои една супер вълнуваща година за червената армия. Имената на съперниците нямат никакво значение, без значение са и задявките на недоброжелателите. Важно е само това което се видя на мача със Струмска слава. Трудностите обединяват, но когато има идея това да се направи. А днешните цесекари определено вече имат своята идея. И тя ще ги води към светлото бъдеще.
