Много ме притисна свободата, не мога да спра и да кажа две добри думи на създателите. Благодарствени за това, че новата четвърт вековна българска демокрация ми даде въздух, даде ми ново измерение, получих оптимизъм и нагледен урок за успешно обществено устройство.
Съвсем наскоро прочетох, че мутренското време е минало и днес място за субектите-огризки от тези години няма сред нас. Или поне не тук, върху нашите мили 111 хиляди квадратни километра.
Някои свързват медийните поборници за демократична светлина с уважаемия господин Делян Пеевски. Впрочем, крайно време е да уважаваме богатите и успелите. Техните семейства, техните банкови сметки и тяхната софра. Дори местата за естествени нужди трябва да обичаме.
Защото те наложиха печелившия модел. На обществено устройство.
Писна ми да се препраща архаичното послание, че медиите и работещите в тях журналисти са четвъртата власт. Моля!? Хайде малко грамотност!
Я да видим - законодателна, изпълнителна, президентска, съдебна...Някъде да виждате медии?
Ето защо искам да не бъда самовлюбен неблагодарник и да се поклоня на уважаемия господин и неговите сподвижници, че превърнаха медиите в пета колона. В здрава, кръгла, за да не пречи и тъпа, за да не знае. От тази колона винаги ще се отронва камък срещу всеки дръзнал да разбива единството върху едноличното командване на "четирите колони". Петата колона е справедлив юмрук срещу измислените субекти на прехода.
Беше време, когато някои партийни пролетарии станаха милионери. Днес е време за справедливост. Някой все трябва да я раздаде. Тя включва и пролетарско единство. Включва подкрепа на силните. Светците на нашето ново време. Всеки трябва да разбере, че вече няма пролетарска диктатура. Отиде си. И че доживяхме времето на демократичната диктатура. Волята на вожда и колоната. Петата.
Нека се уважаваме. Време и място има за всеки. Не винаги е важно да си главен.
