"Медиите - това съм Аз!" (демократично the fourth estate)

Публикувано на: 23.08.2015 14:05

Автор: Живко Роев, Икономист

©Проспорт.бг
Живко Роев - с очилата.
Когато през лятото на 2009 година политическа партия ГЕРБ спечелиха изборите за национален парламент беше ясно, че много случайни хора ще влязат в управлението на държавата. Повече от всякога… За състава на властовия ешалон във втория мандат на същото политическо формирование можем само да гадаем.

В такива условия и при непрекъснато издигащите се въпроси за решаване пред държавата, управляващите действат/ха на принципа: „Ако не знаеш как да постъпиш, действай по принцип (т.е. както биха действали и другите, всички други, в подобна ситуация)”. И така до свалянето им от власт! Днес, при втория опит, започваме да чуваме (не само от стадионите), че нещата няма да са различни.
 
Добре, фокусирайки се в логиката на този „универсален” принцип, то, ако знаеш какво правиш (как да действаш), винаги ли постъпваш безпринципно?
 
Много хора ще се съгласят, че това правителство (а и много други преди това) действа/ха безпринципно в много отношения при решаването на дадени въпроси в различните области на обществения живот у нас.  Аз ще се спра отново на безпринципността в спорта  (конкретно във футбола). Нетърпимо наболяла тема сред привържениците на един от грандовете във футбола и спорта ни – ЦСКА.  А следователно е такава и за премиера на страната (като футболист), и особено в контекста на поредните избори.
 
Тази сфера е изпълнена с толкова видима и доказуема безпринципност, че е най-подходяща за доказване на една такава теза, че премиерът и екипът му „знаят много добре какво правят (как да действат)”. За да не бъда голословен, първо ще приведа три безпринципни действия, които бяха валидни за маниера на поведение и управление през целия им първи мандат.
 
София – това е България!
„Който иска да прави пари (да дава пари), трябва да го направи където аз кажа.”
Беше сключил „Южен поток” и американците развалиха всичко. Едни милиард и половина лева минимум бяха насочени към България. Ползите от този проект за руснаците ги оставяме настрана. И като при всяка подобна сделка, традицията казваше, че чуждия инвеститор трябваше да върне част от спечеленото в държавата от където е спечелил. И обикновено в сфери с най-висока обществена значимост и полза. Без да се допитва до никого, премиерът реши тогава футболен клуб Левски да влезе в този офсет.  А защо точно там, а не в ЦСКА (както бе обещано)? Възможно обяснение е наличието на поверие/закономерност, че за да спечелиш едни български избори, за парламент, е задължително да спечелиш София. Е, кой отбор от двата гранда има повече привърженици (пардон електорални единици) там? За да не ми се обидят „червените”, ще приведа за доказателство на тази теза „стълпотворението” при първичното публично предлагане на акции. 
 
Законът - това съм аз!
Изявление, тип оправдание, от страна на премиера, направено в един български град преди години, че „ЦСКА трябва да се стегнат и вземат в ръце, а не да мрънкат след като са получили половината общини за сметопочистване”, още веднъж показа, че или законите в тази държава се погазват ежедневно и то от самите законотворци, или, че премиерът ни е отново популист-лъжец. Защото каква е причинно-следствената връзка между концесиите на общините за сметопочистване и тогавашния собственик - фирма Титан (а оттам с финансирането на футболен клуб ЦСКА)? Нали имахме Закон за обществените поръчки, имаше конкурси? Как това, че тази фирма бе собственик на „червените” й е помогнало да бъде предпочетена пред другите фирми със сходна бизнес дейност? Ама, да се замислим колко фирми са „сложени” да правят пари законно, обслужвайки политиката на управляващите в различните сфери на социално-икономическия живот? А ние ще търсим справедливост в отношението на властите към двата най-големи отбора в страната. Знаем, че те са повече от клубове, те са политически символи... пак добре, че все още имаме законна опозиция!
 
Държавата - това съм аз!
От същото изявление излезе и друга истина. Че бизнеса, дори частен такъв (да, бизнеса се дели на държавен и частен!), е натискан  от правителството с цел реализиране на партийните схеми и игри, особено тогава в предизборни условия. Предприятие от мащаба на Асарел М май е било подложено на натиск да дава пари на различни отбори, само и само да има “електорална справедливост” чрез  омиротворяването на “червена” България. Какви ли средства щяха да се изземат от бизнеса, този който дава прехрана на населението, за други “справедливи” каузи, само можем да гадаем.
 
И днес, в новите футболни реалности, се наложи премиерът и екипът му да дават отново изявления и съвети на ръководителите на администрирания  във “В” група ЦСКА. 
 
Медиите - това съм аз!
Основен правителствен призив бе клубът да си плати данъците - стълб на всяко демократично общество, заедно с върховенството на закона. Подлагайки на съмнение този бъдещ неотменим акт от страна на спортното дружество, отново се прояви безпринципност в българския футбол (общество). Такава, която показва, че правителството продължава да знае какво прави.
 
Без да повдигам темата за данъчната справедливост, записана в чл. 60, ал. 1 на конституцията на републиката, нека разгледаме обективно ситуацията. Оставяйки на страна факта, че в съвременна капиталистическа и неолиберална България едни спортни търговски дружества са субсидирани от държавата (изкривявайки пазара и конкурентното начало) чрез безвъзмездно предоставяне или финансиране на бази (Левски, Лудогорец, Берое, Славия), а други стопански субекти понасят наказателно- административна отговорност за неплащане на данъци и такси върху използването на държавна собственост, то наистина ли ЦСКА е най-лошият данъкоплатец, т.е. подлежащ на наказание?
 
От много години вече клубът се стреми да обявява и отчита пред органите реалните доходи на футболисти и друг нает персонал. Което е предпоставка за плащане на данъчно-осигурителни отчисления в пълен размер. Практика, която други стопански субекти в този сектор много по-късно или все още не използват. В резултат на това ЦСКА през годините декларира и генерира по-големи дългове към администраторите на публични вземания (НАП). От другата страна стопански субекти, скривайки част от доходите на футболистите си декларират/генерират много по-малки задължения към държавната хазна. 
Така, ЦСКА е наказан, защото спазва закона (осигурявайки в пълен размер) и признава своята невъзможност да го прави в бъдеще, докато други – неспазвайки закона първоначално, днес се бият в гърдите, че са изрядни към държавата. Пита се кой е направил престъпление и кой заслужава наказание (т.е. да играе във “В” група)? Парадокс!
В тази връзка къде са медиите (демократичното the fourth estate) в тази страна? Те са тези, които трябва да търсят отговорност от премиера и екипа му за думите и делата им. Те кого обслужват - проблемите на хората или тези на правителството с хората? Да не би обществото да е собственост на този, който е избран от него? Защо сериозните медии се държат така?

Да не би да се задава още една безпринципност “Медиите - това съм Аз”?