Тази сутрин имаше една дискусия в социалните мрежи на тема "ЦСКА, държава и общество", поставена от Костадин Петков. Ето няколко мнения от нея, а вие добавете своите. Ако решите, че има смисъл.
Костадин Петков:
Ден по ден минават дните и ние сякаш забравяме, че Правната комисия все още не се е събрала и не е гласувала новото дружество да влезе като собственик на ЦСКА...
Докато чакаме онзи с изкуствената коса да изтрезнее времето минава , точките се трупат и като че ли идеята е ЦСКА да бъде поставен пред свършен факт , а именно да отиде в А окръжна - при Локо...
В същото време , когато един друг клуб, вероятно с помощта на държавата източва обезпечение на Фонда за гарантиране на депозитите ни с 18 милиона, ЦСКА е поставен в партер, защото беше и е единственият клуб плащаш за базите си....и дадените суми са толкова, колкото са и съответните задължения...
В същото време, когато други клубове получават милиони за бази,терени и осветление ЦСКА явно е припознат като Пепеляшката на държавата и ГФС...ОК...може и така да бъде, но ЦСКА фокусира в себе си една значима част от българското общество и тази част има правото на съответната реакция...И заканите за репресия трудно ще спрат тези, чиято любов им е отнета...Любовта, запалена в сърцето още от дете...
Така че, нека утре да не се правят на ощипани или сюрпризирани тези, които доведоха клуба до състоянието му в момента...А това не са само бившите собственици, както се опитват да ни втълпят сервилните и с превит гръб вестникари...А най вече , ще се повторя - Държавата и Футболния съюз....
И не става въпрос само за футбола, така се получи с баскетбола, хокея, борбата, джудото,щангите...в ъгъла е притиснат волейбола, планира се предаването на "свои" хора на плувния комплекс и базата на Къро...
Гледайте и мислете приятели, ЦСКА е част от същността ни, един етичен модел, обединил милиони българи...
Николай Слатински:
Важното е трибуните да мълчат и да не назовават имената на истинските душмани, а ЦСКА, преди да го обесят, да попита тихо и със свито сърце - а въжето ние ли да си носим?
Ако тази бледа сянка, която тича из картофените ниви и играе със Сарая и Чико може да се нарече ЦСКА... Това е временна утеха. Планът вече е реализиран. Работата е не само да боли, а да има и унижение. Да се изядат и тоягите, да се изближе и солта, да се платят и парите. А накрая вече ще се приеме и фактът, че ЦСКА е убит. Сега е нещо като фантомна болка - когато отрязаният крак боли, сякаш не е отрязан и още го има.
Костадин Петков:
Страхът е сковаващ. Все пак днес, в капиталистическа България, голям процент от икономиката и бизнеса са свързани с държавата - твърди се, че е над 80 %... Това и при Тошово време го нямаше... Затова си мълчат скрити зад сентенцията...Мой дом, моя крепост, не осъзнавайки, че утре и крепостта може да е в ръцете на Пеевски, Сталийски, Котараците и компания...
Люба:
Коце, трудно бих нарекла България капиталистическа държава... По-скоро сме нещо, като крепостни селяни във феодално имение...
Петьо Костадинов-Полковника:
За съжаление няма и бегли симптоми за еволюционни, за революционни дори не мисля, стъпки в мъртвата и деструктивна хватка: феодал-крепостен. Това, че разбираме смисъла на свободата, съвсем не ни прави свободни в собствената черупка. Един по-възрастен с векове от мен беше казал, че робът не мрази най-силно господаря си. А свободните. Мечтая да ни намразят! Значи или сме си свършили работата приживе, или смислено земния път. Но няма да стане. И автоомразата на робите е по-силна дори. Гражданско общество ли!? С дух на крепостни не става!
