Искам да сваля шапка на това хлапе! Иван Ангушев. Едно 18-годишно момче от ЦСКА.
Момче ли казах? Не огромен мъж. Който застана с лице към освирепели нискочели малоумници, които бяха тръгнали на линч в съотношение десетки към едно. Към един единствен зрител на ЦСКА, отделен от зомбираната тълпа. И този млад мъж застана срещу тях и прикри фена с тялото си.
Наблюдавах внимателно записа. Иван се оттегли, когато в главата му се спряха две стъклени бутилки. Но той имаше огромния кураж не да бяга, като уплашен евреин, а да влезе в бой. Не неговата битка. Неговата е на терена. Но в бой, в който влизат само тези, чийто китки никога няма да омекнат.
Те стискат здраво в приятелски жест, поздравят с вдигната ръка, свиват юмрук за справедливост.
Това момче, според мен, незабавно трябва да попадне в първия отбори да не излезе оттам. Освен в познатата за автентичните армейски състезатели посока - към великите първенства и клубове на Европа.
Знам го, но нямаме лични отношения. За мен, предполагам не само, ще бъде извънредна чест да му стисна ръката.
С такива мъже се ходи на война! А ние сме в чувал с непрекъснат обстрел. От всички посоки.
