Позицията по българската работа в ЦСКА на Петьо Костадинов-Полковника

Публикувано на: 22.09.2015 16:13

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Налага се да напиша тези редове. Собственоръчно пуснах позицията на моя приятел Марин Ташков в Проспорт. Ако не кажа нещо, едната половина от привържениците на ЦСКА ще си помислят, че съм съгласен, а другата, че някой ме е уплашил за да съм съгласен. Нито едното, нито другото. Не съм съгласен, а че не съм плашлив е ясно.
 
И така.
 
Съждение едно. Беше преди няколко дни, когато в моя Фейсбук профил отбелязах, че по време на мач генералите не са генерали, професорите не са професори, краварите не са кравари. Тяхната обща кауза носи изцяло емоционален характер по време на битката. Привързаността към футболен отбор не почива на строгата логика на поведение при съпричастност към бизнес стратегия, политическа партия, финансова спекулация, борсова игра или какъвто и да е мотив за принадлежност към конкретен материален интерес. Тази емоция за съпричастност към битката и евентуалната победа ражда почти недифиниран антагонизъм между сънародници, съграждани, съкварталци, родственици, съпрузи, бащи и синове. Асоциален сблъсък на търсения афект.
 
Именно поради това е абсурдно в масата от фенове, в нашия случай на ЦСКА, да се търсят пътища за създаване на етажи по образователен, професионален, расов, полов, религиозен и всякакъв друг признак. Пагубно е да се влиза неподготвен, претенциозен и още повече надменен в сърцето на тълпата. Защото дори и с кауза, при пулс над 160 удара в минута,  по време на гореща футболна битка, цялата тази маса е тълпа. И нищо повече. И всяко насрещно поведение следва да познава хаотичия профил на едно такова формирование. Повтарям - по време на мач.
 
Извън двубоя, в ЦСКА конкретно, са налице очевадни разделителни линии, към които през последната година се прибави още една. Последната в търсене на подчертано интелектуална същност. Но неведнъж лишена от интелигентност. Чрез създаване на емоционални вектори, които разделят и не кореспондират с претенцията. Казват, че някога мужик попитал Владимир Маяковски какво е това интелигент. И казват още, че поетът отговорил - три висши образования. "Аха - отбелязал мужикът - значи, ако отида в Москва и завърша три висши образования вече ще бъда интелигент...". "Не - отвърнал Маяковски - имах предвид три поколения с висше образование!".
 
Именно, поради това, като човек с три висши образования, но не от три поколения, съм лишен от интелигентност и се поддавам на нормалните човешки слабости. Всеизвестно е, че отношенията ми с новата формация от фенове почти година са в ледников период, а глетчърът прави височина.  Фризерът надигна мощност, когато лидерите и си позволиха да дискутират, а някои да заключат, че имам интереси в сектора, тогава когато направих, каквото можах да помогна на момчетата, които гниеха в ареста съвършено незаконно. Логиката - щом помагам на "престъпници", то значи имам интереси! Да имам интереси и основният е - ЗАКОННОСТ!
 
Съждение две. Винаги посрещам с умиление реплики, като "по света", "навсякъде по света" и т.н. Обратно на твърдението на моя приятел, то аз ще кажа, че навсякъде по света феновете имат думата и изказват мнения, и търсят сметка. Защото освен за подкрепа, те са и клиенти на клубната икономика. Не е българско изобретение, още по-малко патент, в критични ситуации именно феновете дори да овладяват клубовете в собственост. Навсякъде в развития футболен свят собствениците не дават пари от джоба си, а правят икономика, по правило с концепция за положителен баланс. Там не чакат бизнесменът Гриша Ганчев да извади пари от джоба си, а имат разбирането, че успелият бизнесмен Гриша Ганчев би дал на клуба най-добрата бизнес стратегия и тя ще доведе до бюджетна стабилност и ново качество на най-важния продукт - СПОРТНО-ТЕХНИЧЕСКИЯТ. Защото именно той е в основата на производството на принадена стойност и развитие. Всичко останало е остатъчно и невярно логически. Или поне е така за развитата футболна индустрия на развития футболен свят.
 
Съждение три. Не приемам твърдението, че феновете на ЦСКА нямат думата. И могат да я имат само като си бръкнат в джоба. Дълбоко невярно. Феновете на ЦСКА, като привърженици и клиенти закупиха пет пъти повече абонаментни карти от миналата година в "А" група. 2400 срещу 500. Феновете на ЦСКА, при средна посещаемост около 6000 плащат, без условности, по 10 лева вход за аматьорски футбол. Съотнесено към лигата, то това са си цени за Шампионска лига. Да не припомням, че същите реагираха много остро на цени от 7 лева при Титан в "А" група.
 
Съждение за циганската и българската работа. Срещата в неделя не е по инициатива на феновете, а на оперативното ръководство на клуба. Не феновете са търсели контакт, за да наложат правилата и вижданията си, а управляващите тях, за да ги уговарят, сондират, приобщават. И в това няма нищо лошо. 
 
Но както казах интелектуалните претенции, когато нямат интелигентен характер, водят до проекция на агресия на момчетата, които по традиция не са давали сигнали към обществото за принадлежност към литературен кръжок.
 
Твърдя, като човек, който "има интереси в сектора", че съм впечатлен от търпението на тези кибритлии. И ги разбирам. Защото, когато джентълменът свали шапка, дамата отсреща със сигурност е добре да знае значението на този жест. Не съм измислил аз тази метафора. Не помня кой. Но когато поведението ти е на фльорца от клуб по шеф и кройка, не чакай местният граф да те качи на коня.
 
Не призовавам за обединение! А за уважение към различията. Съжалявам - но изключвам от списъка с различията нетрадиционната сексуалност. Все пак не съм интелигент.
 
А що се отнася до циганията, то аз мисля, че в този случай всеки циганин би възкликнал: БЪЛГАРСКА РАБОТА!