Изпитах извънредна горчилка, граничеща с омерзение, защото си припомних времената на великия български скиор Петър Попангелов. Така както Григор днес, така и Пепи имаше разпознаваем стил. Беше наситена емоция да гледаш танца на нашето момче в слалома. Сред най-великите. До най-великия - Ингемар Стенмарк.
Така беше за половината нация. Другата си чакаше времето. И когато Пепи изпадна от първите 15, и когато зачестиха паданията му по трасето, изригна националният възторг. Лепнаха му прякор Пакпадналов. Гавреха се. Не можеха да му простят, че беше там, че беше на стълбичката, дори веднъж първи.
Някои се радваха, когато Григор влезе в ТОП 10, другите мълчаха и стискаха зъби. Тенис-фамилии, фамилии, и безфамилни.
Сега, видите ли, Григор се бил сгромолясал. Моля се на Тангра всеки ден, поне по един българин на денонощие да се сгромолясва сред най-добрите 20 на планетата...
Чух какво ли не, заради отсъствието на момчето за "Купа Дейвис". Чух, защото не съм гледал, че Тодор Енев пълнел очите със сълзи и пръскал версии пред публиката. Чух и четох.
Но и знам, че най-отвратителното клише в американските филми, всъщност много често е невероятна мъдрост. И то е: "Не е това, което си мислиш!"
Вярвам! Вярвам, че Григор ще даде още много на България и света в този спорт. Никой, след Стоичков, не е носил толкова послания за България по света.
Хайде да го запазим! Моли ви един пълен лаик за света на елитарния тенис спорт. Но и човек, който не е от вчера в кервана и поназнайва това-онова за непреодолимите, понякога, обстоятелства в него.
