Мина ми набързо пред очите едно интервю на Вальо Михов и още по-набързо коментарите под него на различни места.
Както обикновено и както се полага на българи - сочене с пръст. За последния четвърт век.
В неделя, на срещата на "Армията", бавно и много след другите, се качи на трибуната живата история на ЦСКА и мой учител Александър Сергиев Манов, сега уредник на музея на клуба.
Сашо каза само няколко думи, които опакова в последната си реплика: "...и единни!"
В тази връзка, доколкото имам известна представа от "тайните канали" под лустрото на българския футбол, бих препоръчал нещо в тази посока.
Веднъж на 3 или 6 месеца, всички ръководили ЦСКА на директорски, или президентски, позиции да се събират някъде, все едно къде. И патилите в миналото да критикуват. Да търсят слабите места на новите.
Повярвайте на стария вълк - върши страхотна работа! Стига да не си непоправим нарцис или завършен глупак.
Когато управляваш ЦСКА никога не знаеш всичко. И винаги ще пропусняш някой, който лентова пълнител, за да стреля по теб, съответно по клуба.
Вальо Михов беше първият от новото време. Чета коментари, че някога изхарчил готови пари. Но забравят, че той успя да съхрани клуба в най-сложното време, когато новата вълна не заплашваше клуба. Тя просто тръгна да го взриви. Такъв или онакъв, Вальо разбира отлично материята, както и някои други, различни от стандартните посоки. Отлично поставен в системата на Европейската футболна професионална лига.
Бяха Борис Станков и Пламен Марков след него. Най-неготовият за онова време тандем. Но вероятно видял нещо, за което ние не сме били посветени. И вероятно знаещи нещо, което дори днес би било полезно. Петър Калпакчиев беше също мимолетен. Той си знае, но съм чувал, че е имал много подреден план на работа. Независимо, че точно моя милост тогава водеше най-свирепата война с него. Изпълнителен директор му беше Краси Горанов. Краси по-късно бе дълго време и в Банско. Убеден съм, че и те има какво да кажат.
Без никакво съмнение Емил Данчев (б.а - днес има рожден ден), Евгени Горанов, Николай Вълканов и професор Георги Христов имат думата. Те няма да наложат, но те имат чувствителност. Емил знае много. Дори само помежду си да кажат как този екип успя да направи последния дубъл в историята на ЦСКА.
Любослав Пенев - защо не!?
Васил Божков, Лазар Василев, Стойне Манолов. Времето на подреденото управление. Мъже с убийствен управленски опит. За Лазар Василев оперативното управление на ЦСКА беше, като занимание с хуманитарна цел. За човек, ръководил уникалната преди години систeма на "Трансимпекс" едва ли е било толкова драматично да организира работата на две шепи народ.
Александър Томов и Александър Тодоров, защо не и синият Александър Гарибов. Да приемем за табула раза, че те са престъпвали, то само разказ за направеното ще даде заключения.
И накрая - Митко Борисов, Иво Иванов и Венци Живков. Само те си знаят дали всичко, което са правили е било личен избор или са избирали между това да са над водата или с бетонни кофи на краката под нея.
Нито един от бившите вероятно няма да бръкне в джоба си и да направи рекламен договор. Но умът на всеки от тях е нужен, за да бъде направен добрия извод и взето оптималното управленско решение. Пък дори, когато умът се е размекнал от водка. Само Господ знае, кога той е по-ефективен.
