На единия му мирише на пръст, другият мирише на пръст!

Онзи ден след жребия слушах говоренето на съставителя на сложни изречения, идентифициращ себе си с ЦСКА. Замълчах си.

Гледах второто полувреме със Сливнишки герой на стадиона. Бях малко зает преди това. Слушах приказките на хората в "А", гледах момчетата в "Г". Същите, които след мача младежите в оранжево аплодираха. То и онези от "Героя" са все софиянчета, събрали се от ЦСКА, Славия, Локомотив...Пифа, капитанът им, ми е съсед и бивш съотборник на големия ми син. Беше хладно в края, но не ми беше студено.

Но беше студено. Въздухът вибрираше. Не от палячовщините на двадесетина в нови червени анцузи. Всички си знаем защо. Събрахме се четирима връстници или там някъде и препирнята ни прерастна в караница. Единият, който всички познавате и който всички познаваха, дори когато половината не бяхте родени, извика с отчаяние: "Не мога повече!"

По-късно слушах функционери от червения спектър и ми стана несигурно. Стана толкова несигурно и неясно, че единствено разбирам за приет да се пречи на ЦСКА член и че изказващите се не са юристи, за да направят експертиза. А времето тече. Отново се появяват  хора с огромно бръщолевене по телевизии и студия. Мълчах си.

Но е петък. Идат почивни дни. Всички обичаме почивката и хубавия сън. Но преди да заспим да ви кажа нещо по същество в живота и с особена сила сега с ЦСКА.

Ако сте израсли по и около жълтите павета, то вие сте имали такъв географски първи ден. Нищо повече. По-лесно ви е било да си внушите, че сте елит и да си играете на ВИП. Все едно на какъв и в какво. ВИП да е. Или да ви се роди "ВИП" идеята да си играете на ферма.

Но едва ли сте се замисляли, кое точно свързва орача и гробокопача. Лесно е.

На орача му мирише на пръст, гробокопачът мирише на пръст.

Много ми се иска да чувам повече конкретика, защото става студено. Много студено. От лидерите.

И нека не си играем на кой е заможен. В народопсихологията, който произвежда храна или ковчези, гладен не ходи. Само дето единият трупа имане от хляб, а другият хляб от трупове.

Не за да се правя на интересен, ще ви пусна нещо от Антон Страшимиров. А можех просто да питам: Лъжете ли, мамицата ви?

Та Антон Страшимиров:

 — Той да си гледа свещите — клисарят: Капанови не са пияници! Е, пийнали са като хора, какво? Ако и това е грях, нека ги млатят в казармите пак, да ги млатят!

Пийналите обущари — баща и син — проточиха шии през пангаря. И младият зашипя към сватбарите в черквата:

— Гро-ба наме-рете, гроба на Сашка Карабельов! От кожата му хората си направиха вече кесии-и.

Клисарят му запуши устата. Той си пази службата, клисарят. И нека.

Обущарите отминаха. Младият викаше:

— Лъжат, та-те-е — лъжат, тях-на-та-а… И когато венчават, и когато кръщават, и когато ни колят, все лъ-ъ-ъжат!

— Лъжат верицата им — кандилкаше се старият. — Ама когато — когато ни колят, Събчо, не — не лъжат. А-а, там не лъжат, тяхната…

Хубави сънища през почивните дни! Всичко отмина. Избори, балотажи...Вече не знам дали остана избор. Просто се правя на интересен:

НА ЕДИНИЯ МУ МИРИШЕ НА ПРЪСТ, ДРУГИЯТ МИРИШЕ НА ПРЪСТ!!!