Лъжете ли, мамицата ви?

Поизчетох това-онова от днешната среща между фенове, които познавам, с някои от тях съм отличен приятел мисля. Прочетох и думи, казани от членове на Изпълкома, направил ход да поканят и разговарят с хората, без те да са членове на тяхната организация, но извънредна част от целите на представлявания от същите неправителствен съюз с идеални и не съвсем, до идеалистични, като на гостите, им цели.

Моят така добър другар от години Ники Дончев обобщава, че е време разделно. Отдавна е именно такова. Венци Стефанов, с когото в съботния ден се видях в "Радисън" и поговорихме за футбол,  на няколко пъти повтори думата "лъжа".

Само преди три дни, в коментар под заглавие: "На единия му мирише на пръст, другият мирише на пръст!" избегнах да изкрещя: "Лъжете ли, мамицата ви?" и го направих заобиколно, като ви цитирах Антон Страшимиров. Смисълът - същият. "Хоро".

Защо обаче?

През 93-та летяхме към Лисабон за първи мач срещу Бенфика. Президент Боби Станков, директор Пламен Марков. Същият този, от днешния ден. Това съм ви разказвал веднъж, но ще го сторя отново.

Та в самолета, пред около 25-30 журналисти Марков заобяснява колко проблеми притискат клуба и какво не е наред. Още там, не знам на колко километра височина го репликирах, че всичко, което говори е кухня. И това не е работа на журналистите, съответно на широката публика. Бях едва на 30, с още гореща следа от армията. А бяхме малка група с по-специална подготовка. И имахме уникалния шанс да се срещнем с бившия адютант на генерал Владимир Стойчев, дядо на наш преподавател по преправъчна техника. Едно от значимите неща, които никога не забравих от разказа на този двуметров исполин е реплика на големия български олимпиец и командващ армия:"Николо, войската не трябва да знае, че и на генерала ботушите му миришат!". А Марков, на борда на самолета, не разпалваше самовар, а навираше чизмата в носа на най-естествената трансмисия към публиката.

За около четвъртвек превърнахме клуба в шкембеджийница, от която се рее аромат на оцет и чесън в съседните квартали.

Ники Дончев казва, че представляват стотици хиляди, дори милиони неорганизирани фенове. Организираните си броят членовете.

Всъщност и едните, и другите са упоени от наситената воня от ботушите в шкембеджийницата, а чорбаджиите държат всичкия този народ в Анадола. Без уговорки. Привърженикът на един отбор има своето място по структура. Всеки опит за обръщане на пирамидата води само и неизбежно до ритуално самоубийство.

Ще предложа само няколко реда от това, което цитирах от Антон Страшимиров преди три дни. "Хоро".

— Лъжат, та-те-е — лъжат, тях-на-та-а… И когато венчават, и когато кръщават, и когато ни колят, все лъ-ъ-ъжат!

— Лъжат верицата им — кандилкаше се старият. — Ама когато — когато ни колят, Събчо, не — не лъжат. А-а, там не лъжат, тяхната…


Без лирика!!! През първите три месеца на тази година повтарях, като папагал, че никой не схваща какво се случи на 1 януари 2015. Не схваща какво направи УЕФА. Ден преди 26-ата годишнина на един смутен процес ще повторя същото. Никой не схваща! Или поне никой, от когото зависи. И че мутренският ореол не е важен. Не се брои на Запад от границата на бозата!

Цитирам Венци Стефанов от днес, позовавайки се на Спортал: "Лъжат ви, всички ви лъжат! Не може тук никой да реши. Разберете, лъжат ви..."

Нямам какво да добавя!

Единствено ще си позволя повторение:

"Николо, войската не трябва да знае, че и на генерала ботушите му миришат!"