Седмица-две вървяха дивотии за треньорски конкурси, а прогнозираната безотговорност бе легитимирана в събирането на отбор за елитната крупа до 17 години четири дни преди старта на първенството, пред първата среща срещу Берое на "Царско село".
Някои от нас, поради дългогодишния си професионален ангажимент гледат тренировки, мачове, правят оценки, доклади...вършим си работата.
На наколко пъти последните месеци питах дали има пилот в самолета. И какво точно ще се случи с нашите деца, децата на ЦСКА, ако приемем, че замисълът с преименувания и префасонирания на друг клуб с опаковката на ЦСКА мине.
Мълчание.
Последва и нездраво мънкане и замлъкване след некадърно изписания и нагло подписания договор със себе си на играещия си на директор и някаква академийка, която се свързва с него.
Няма да го увъртам. Истински съм ядосан до изблик на бесове. Постарах се последния месец да погледам доста тренировки и мачове. Как един път не се появи лицето-реформатор да види футбол ли играят или са минали на кегли!? Как дори на един мач!? Или някой друг неземен управленец.
Ще напомня на тъпака и на кукловодите, че до 17 и до 19 ЦСКА играе в елитната национална лига на България. Че при 17, децата от 2000-ата година са национали.
И още ще им кажа, че те не са просто безотговорни и мишкуващи, те са сатрапи и на подрастващите. Днес загубиха от Спартак Плевен на "Царско село" с 0:2. Силно неадекватна съдийска бригада, объркани момчета, самотен в битката си треньор. Псуващи от безсилие родители. Някои се правеха там на мъже за сметка на фланелката с емблемата на ЦСКА и срещу ЦСКА.
Помните, че неотдавна се стигна до грозни сблъсъци на "Герена" при 19-годишните. Днес на 17 унижаваха и се гавреха. До степен, в която тези талантливи момчета вече не знаеха какво точно трябва да правят на терена. Изгониха двама, справедливо или не. Ще премълча. Завършиха с 9 човека. На собственото ми рамо, встрани от хорските погледи едно от момчетата-национали се разплака от отчаяние. Не съм баща, роднина, агент. Един познат възрастен.
Господин реформаторът някога дебютира в професионалния футбол на 15. Талантлив, но и обгрижен. Момчето днес, чийто сълзи ме разстроиха до бяс е също на 15. По нищо не по-малко талантлив, но изоставен. Унизен до смърт. Не от треньора си. А от слабите и бездушните канцеларски плъхове.
На 6 април 2014 година, в Проспорт написах коментар под заглавие "Мишкуването на духа е нелечимо, неуважаеми Пламен Марков!"
В тази връзка бих разширил: МИШКУВАНЕТО НА ДУХА Е НЕЛЕЧИМО, НЕУВАЖАЕМИ САТРАПИ НА ЦСКА! ДО ЕДИН!
ИЗВИНЕНИЕ: Извинявам се на всички гризачи! Те, все пак, са дребни вредители. На тях дух на тигър не им е нужен.
ОЩЕ ВЕДНЪЖ ДА ПОКАЖА УПРАВЛЕНСКОТО ДОСТИЖЕНИЕ ОТ СЕПТЕМВРИ. ДОСТИЖЕНИЕ НА НЕПРЕХОДНА ГРАМОТНОСТ И СТРАТЕГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ:
