Мълчанието е нездрав крясък на "Армията"

Снощи излях яда си, след поредния прилив на мишкуване у нискоразредните управленци на "Армията". Послушах музика до около полунощ и реших да се вслушам в хората, да се надявам, че "Утрото е по-мъдро от вечерта!". Заради сънливото изветряване на ръзтърсващите емоции.

Събудих се и ме осени ревизионистична мисъл. Доколкото осъзнах, че отколешната мъдрост "Мълчанието е злато!" не само е нелепа, но и дълбоко невярна.

Характеристиките на мълчанието, в мирен ден, не са никак златоносни за мълчащия. Той е или депресивно болен, физически изчерпан, социално неприемлив за обществената среда, или греховно надменен. Много често - комплекс от това.

За околните мълчанието ражда остри емоции, поради възникващи от нищото стотици въпроси. Всичко се къса.

Всичко се къса, защото мълчанието не дава отговори. И вероятно там някъде е придобило златен статут в мисленето на хората. Защото елиминира перспективата за грешен отговор.

Но много по-страшното е, че не дава никакви отговори. Каквито и да са те.

Именно поради това на "Армията", около "Армията", в София и около София, в цяла България и сред българите по света изригват емоции с конструктивен и деконструктивен, с позитивен и негативен профил.

Кой, всъщност, може да каже кое е конструктивно и кое не!?

Правият път се нарича комуникационна култура, а не предгергьовско мълчание на агнетата.

Но само и единствено културата, широкото знание и натрупана мъдрост могат да родят култура.

А когато тя отсъства - "На зло куче, зъл прът!"