Мечтали ли сте за Париж?

Снощи Ричард Клайдерман каза: "Аз съм французин, дори повече от французин. Аз съм парижанин. Ето защо ще ви изсвиря музикален букет за Париж!"

И се замислих. Много хора, в това число и моя милост, отнесоха брутални упреци, нападки и попръжни, задето след убийствата в Париж сложиха френското знаме на профилите си в знак на съпричастност и подкрепа.

Тогава реагирах с вечна признателност към Леандър Франсоа Рьоне Леге.

Но изглежда до снощи, не съм си давал сметка, че стрелците са стреляли по мен.

Защото, драги ми другарки и другари, дами и господа, граждани на Република България - Париж е мечта!

И по турско, и след турско. И по царско, и по съветско. Нима никога не сте мечтали да зърнете дори Париж!?

А по мечтите не се стреля! Те движат планетата и обърканите хора на нея. Мечтите нямат възраст. Единствено стъпка в перспективата.

Дори когато бащата мечтае синовете си, те своите. Дядото внуците. И те своите.

Нима не сте мечтали за Париж!? И нима точно там не бе платен кръвния данък на СВОБОДАТА!?

Aux armes, citoyens,
formez vos bataillons,
marchons, marchons !
Qu'un sang impur,
abreuve nos sillons !

(На оръжие, граждани,
постройте редиците,
напред, напред!
С нечистата кръв
браздите да напоим!)

Забележка: В чийто вени тече свинска мас, е скотски невъзможно. Да усети мирис на утре. На мечтата. На Свободата. Здравната каса няма нищо общо с това.