Мъцнете за ЦСКА!

Тези дни прочетох отворено писмо, упоено с необикновените сълзи на обикновените. Отворено към Васил Божков. А темата е бъдещето на ЦСКА. Парадният и задният вход.

Трябва да призная, че не съм обикновен фен на ЦСКА. Симпъл етапът беше така отдавна. Минах през какво ли не. Беше ми ресор, като спортен журналист в "Труд". Беше ми отговорност, като търговски директор на дъщерното ЦСКА АД. Отговорност за произвеждането на печалба във всяко търговско направление. Прес офицер на мачовете от евротурнирите, поради претовареност на Александър Манов, а и поради необходимостта от говоренето на езици, различни от българския. Покрай ЦСКА седях в ложите на велики стадиони, опитвах и черен хайвер.

Вероятно от ояждане пипнах в наследство бетаблокери, за да мога да живея и работя. Но това засяга здравната каса и моя нездравословен начин на живот. Но ЦСКА за някои от нас е съдба и аз също искам да пусна няколко реда отворено писмо, но до двете основни лица - Васил Божков и Гриша Ганчев.

Уважаеми господин Божков, уважаеми господин Ганчев или уважаеми господин Ганчев, уважаеми господин Божков - мир да има!

Господа, обръщам се към вас от свое и от името на необикновените фенове, на чешитите, на неуправляемите, на тези със собствен код закърняло стадно чувство. От името на всички, които си задават въпроси, а не задават желани отговори. Още по-малко сипят заплахи.

Вие господа и двамата не обичате да стоите на светло. И сте прави. Говоренето за сива икономика е просто пропаганда. Защото в бизнеса бяло няма. Миг невнимание и столът ти изчезнал някъде. За пари всичко добива друг смисъл.

ЦСКА не успя в усилието си да се превърне в публично дружество и поради нечистоплътни, направо мръснишки действия пред светлините на прожекторите на глутница во главе със сегашния някакъв директор Пламен Марков - Агент Якимов.

Но ЦСКА, господа, е публично дружество по цели. Неговият продукт ни засяга. Нас - обикновените и необикновените фенове. Именно, поради това е нужно сега, когато стават чудеса да изясните направлението. Твърде съм опитен, за да приема, че има само един път и точно една истина. Животът не е метафизика.

Знам отлично, че НОВЕ холдинг не пуска публични декларации всеки ден. Това означава, че намеренията на господин Божков са сериозни в неговата визия. Знам, че господин Ганчев, с когото се познаваме от четвъртвек е борбен играч. Но и метафоричните декларации за таралежчетата, все още не градят къщичка за пиленца.

А необикновените и обикновените фенове ще се самоизядат. И моята тревога е точно тук. Това ли е целта на мълчанието?

Защото, както отбелязах преди няколко дни, мълчанието на "Армията" поражда крясък. От липсата на отговори. Мълчанието не е злато. А проблем. Защото извират здрави и не толкова въпроси. Ако ще имате отговорно отношение към институцията ЦСКА, а не към инструмента ЦСКА за някакви различни от спортно-техническите цели, то проговорете, или пропишете официално. Мъцнете дори!

С риск да се повторя, ще уточня още веднъж. Правият път се нарича комуникационна култура, а не предколедно мълчание за заколение.

Но само и единствено културата, широкото знание и натрупана мъдрост могат да родят култура.

Вие сте учили много по значими ВУЗ-ове от мен, за да ви давам съвети. Вие управлявате далеч, далеч по-големи парчета от националната баница. От мен. За да ви давам съвети. А отговорността към националния капитал изисква отговорност. Вие ли не го знаете?

ЦСКА е национален капитал, господа! Кажете на обикновените и необикновените. Кабинетните манипулации и облъчването на слъзливи автори с каузи не е верния път. ЦСКА не е квартално кафене, още по-малко занаятчийски дюкян.

И те така!