Херо: Изкараха ме алкохолик, а не пия

Дни преди началото на сезона новият треньор на Амкар Димитър Димитров се съгласи да си спомни защо е воювал с българските съдии и журналисти. Разказа как работил при плюс 60 градуса в Саудитска Арабия и как попаднал в Перм при минус 30. Той е първият български треньор в историята на Руската висша лига. Преди него там са работили 18 чужденци от 15 държави.

- В България ви считат за топтреньор, наричат ви Херо (б. а. - герой, в превод от английски), но въпреки това в последните 4 години, преди да дойде предложението от Амкар, работехте в скромния Черноморец от Бургас. Защо?

- През 2005 г. кметът на Бургас ме помоли да поема Черноморец и да го вдигна на крака. Тогава отборът играеше в трета дивизия. Не можех да му откажа - Бургас е родният ми град. Но по-важната причина беше семейството ми, което близо десет години, докато обикалях различни отбори, ме чакаше вкъщи. За два сезона отборът се върна в първа дивизия и проби в турнира "Интертото". В същото време бях и генерален мениджър на националния отбор.

- В какво се изразяваха те?

- Консултирах Стоичков. В националния той за пръв път работеше като треньор. С него сме в отлични отношения, при мен записа последния си мач начело на "А" отбора. За Христо беше важно до него да има по-опитен специалист и той се обърна за помощ към мен. Помагах му при избора на футболисти и в тренировките. А в първите три мача, когато Стоичков беше наказан за обиди по адрес на бившия вече президент на УЕФА Ленарт Йохансон, аз го замествах на пейката.

- Имате опит в националния отбор и като треньор. Но защо само една година?

- Поканиха ме през 1998 г., когато цикълът тепърва започваше и имахме всички шансове да излезем от групата. Поставиха ми задача да изградя нов отбор от млади футболисти, чиято цел да е следващата кампания - световното през 2002 г. Завършихме трети и подписах нов договор за две години. Но в този момент пристигна много добро предложение от Левски, което приех.

- Чакайте малко, не става въпрос за Реал (Мадрид). Как е възможно да смените национален с клубен отбор?

- Левски е най-известният отбор в България. Три пъти ме бяха канили и помислих, че ако отново откажа, повече никога няма да ми се обадят. А съм фен на Левски от дете. Винаги съм мечтал някога да работя там. Освен това в националния не изпитвах удоволствие от работата. По характер аз съм клубен треньор, имам нужда постоянно да общувам с футболистите, да ги виждам всеки ден, а не пет пъти в годината.

- Вашето треньорско досие е украсено и с необичайното словосъчетание Ал Насър. С какви впечатления останахте от годината работа в Саудитска Арабия?

- Когато подписах договор с Ал Насър, стана ясно, че нямаме право да привличаме чужденци. Клубът беше наказан, защото в предишния сезон не е могъл да изпълни клаузите по договора на някакъв бразилец. За това обаче никой не ми каза, докато преговаряхме, и се превърна в много неприятно изживяване. Почти във всички арабски отбори играят по трима чужденци, и то много добри за местните стандарти. Всички предричаха, че този сезон отборът ще се бори за оцеляване. Ситуацията се усложни допълнително и започнаха финансовите проблеми - почина президентът на клуба. Работеше се много тежко. Там например футболистите са много религиозни и можеше да тренираме само веднъж на ден - вечер. Най-страшно беше по време на Рамадана. Играчите по цял ден нищо не ядяха и идваха гладни на тренировки. Въпреки това спечелихме бронзовите медали и това беше голям успех. Пет души стигнаха до националния отбор само за един сезон. А в Саудитска Арабия, когато има мачове на националния, не се спира първенството. Представяте ли си колко трудно ми е било в такива моменти, без чужденци и без национали. След края на сезона ми предложиха да продължа договора си, но точно тогава ми се обади кметът на Бургас. С радост се прибрах вкъщи.

- Благодарение на българските журналисти, които щедро обменят информация с руските си колеги, без нито един официален мач вече си заработихте репутацията на зловещ скандалджия, който ненавижда съдиите.

- Когато подписах договор с Амкар, обещах на себе си, че тук, в Русия, никога няма да коментирам съдиите. Просто в България реферите са много зависими. А в Русия, сигурен съм, те са професионалисти. Колкото до ситуацията, когато ме наказаха, не беше честно спрямо мен. Веднъж в частен разговор с шефа на съдийската комисия му казах, че трябва да отстрани всички, които обслужват интереси, и на тяхно място да покани млади рефери. Той сподели това пред медиите и ме наказаха за три мача.

- А епохалната фраза "Всички български съдии трябва да бъдат събрани в една яма, да се залеят с бензин и да изгорят живи!"? Действително ли казахте това?

- Може да се смеете, но това беше казано в частен разговор с президента на съдийската комисия, който разтръби всичко на журналистите и ме наказаха за втори път! Честно, след това много съжалявах, че отново си изпатих от непочтеността на този човек.

- Говори се, че в България сте воювали не само със съдиите, но и с пресата?

- Просто трябва да си коректен! Някои издания писаха, че съм едва ли не алкохолик, а аз въобще не пия. Иначе с много журналисти бях в добри отношения.

- Работили сте предимно в малки отбори, които често създават проблеми на фаворитите. Същото може би ви чака и в Амкар?

- С първия ми отбор Нефтохимик от Бургас започнахме от Втора лига. Влязохме в елита и се класирахме втори, два пъти взехме Купата на България (б. р. - Купата на ПФЛ), но първенството така и не успяхме да спечелим. Нямахме финансовите възможности на отборите от София, а и не работихме със съдиите. Но ми беше много приятно, когато всички специалисти казваха, че Нефтохимик е най-добрият отбор и играе най-красивия футбол. Литекс дебютира при мен в първа дивизия и веднага стана шампион. Аз съм единственият треньор в България, печелил пет медала с различни отбори.

- Президентът на Амкар Валерий Чупраков каза, че веднага сте приели предложението му и чак след това сте коментирали детайлите по договора. Нямахте ли съмнения дали си заслужава да смените Черноморието с Урал, при това в далеч не най-богатия клуб?

- Естествено, постарах се да събера максимум информация за Амкар. Звънях на Сираков, Пеев и Кушев. Но като цяло идеята да работя в Русия ми допадна от самото начало.

- Треньорът на Химки Константин Сорсания честно си призна, че за селекция са му отпуснали нула рубли и нула копейки. Вашите възможности май не са много по-големи?

- Точна сума не мога да кажа. Естествено, не става въпрос за нула рубли, но е достатъчно скромна. Струва ми се обаче, че в много отбори ситуацията в момента е същата.

- Колко позиции още искате да подсилите?

- Трябва да подпишем с още трима-четирима, във всяка линия - по един. Вече ми казаха, че един от главните проблеми на Амкар е късата пейка. Надявам се през зимата да решим този въпрос и да имам повече варианти за състава. Миналата година отборът играеше много дисциплинирано в защита, но изпитваше затруднения в атака. Проблемът с липсата на голове не е толкова от недостатъка на добри нападатели. И сега имаме проблеми с контролирането на топката и затова създаваме малко положения. За мен това е страшно досадно, тъй като винаги съм искал отборът ми да играе нападателен футбол.

- Главните ви трансфери тази зима са бразилците Уилям и Жеан Карлос. Мисиите им са ясни. Първият трябва да запълни дупката в средата на терена след напускането на Дуймович, а Жеан Карлос да изостри атаката. Възникват обаче съмнения по повод техните качества, като се има предвид от кои първенства идват - сръбското и българското.

- Няма причина да се съмнявате. Двамата са много прилични играчи. Жеан Карлос го познавам отлично от престоя му в Левски. Повярвайте, в първенството на България понякога попадат и качествени бразилци а Карлос е един от тях.

- В началото на интервюто казахте, че семейството ви е чакало 10 години да се приберете в Бургас. Сега те пак ли ще останат в там или ще дойдат с вас да покоряват Урал?

- Дъщеря ми вече завърши училище. Синът ми обаче още не е, затова семейството ми няма да дойде тук. Климатът в Бургас е по-добър. Когато пристигнах в Перм през януари, беше минус 30 градуса. Никога не съм попадал на такъв студ. Но ми обясниха, че температурите са такива само през зимата. Дори и през март да е така, няма да умра. Научил съм се да работя при всякакви условия. В Саудитска Арабия беше плюс 60.