От сутринта се чудя дали да се захващам днес. И без това денят е много опаков откъм събитие.
Но пък животът продължава.
Роднини или не, в писаното слово фамилията Блъсков ни занимава със себе си от около 200 години.
Взех повод от една медийно-политическо-келепирна препирня между Недялко Недялков и Петьо Блъсков. Нещо си прехвърлят любовта, акта и омразата към и от Пеевски.
Случката ми дойде на място, защото се чудех как отново да обясня какво е ЦСКА.
С Недялко съм работил в "Труд" и се познаваме трето десетилетие, Блъсков знам единствено, като конкурент от средата на 90-те на миналия век, но никога по никакъв повод не съм имал контакт с него.
Рашко Блъсков помним, ако не с друго, то като издател на христоботевия вестник "Нова България". Още и с други добри просветителски начинания, но и предизвикали хапливи реплики на воеводата, като например: "Откогато г-н Пандурски остави своята знаменита политическа и литературна кариера и откогато на хоризонта на българската литература се появи съзвездието "Блъсков" и "Дружеството за разпространение полезни знания"оттогава науката, поезията, педагогията и литературата потекоха из крачолите на българския народ и на неговото книжевно щастие захванаха да завиждат даже и манджурите; откакто цариградските ханъмки родиха литературно-политическо списание "Ден", то Милош Милоевич престана вече да разпространява сърбизмът из България...". Последното Ботев пише само година и малко, преди да загине в знаменития си и все още важен и жив коментар "Политическа зима", публикуван в "Знаме".
Синът на Рашко - Илия, познаваме и като съратник на Добри Войников и като добър писател, запомнен и защото е по-лесно, дори някак нарицателно с повестта "Изгубена Станка" от 1865 година. Писана в Белград.
Но откъдето и да го извъртим става дума за издатели, творци, някак по-духовно. А днес чета в обръщението на Блъсков към Недялков нещо съвсем различно, нещо брутално, като послание: "Вестник "Труд" е моя семейна собственост..."
И ей това е еманация на българската култура. Не стои въпросът за семейна отговорност към българска печатна институция. Вестник, който в началото на промените след 1989 година наричаха "меродавният вестник", а за "семейна собственост".
По същия начин в българския футбол клубовете-институции станаха лична или фамилна собственост. На шайка пудри, без национална отговорност, още по-малко с уважение, с човешко отношение, към публиката, към потребителите. Към клиентите, ако щете, заради тяхната печалба.
И "Труд" и ЦСКА тръгнаха към ешафота в мига, в който престанаха да бъдат публична собственост по своето устройство. Печатните издания си отиват по логика, но брандът може да бъде жив по произход и воля. Вестникът, дали печатен или електронен и футболният клуб имат един и същи адресат. Сегменти са на една и съща трансмисия. Когато са продукт на умни хора с обществен адрес.
Но така е у нас. За едни "Труд" е семейна собственост, за други негърския труд семеен капитал.
На 1 март вестник "Труд" навършва 80 години. Догодина шотландският "Скотсмен" - 200. Но само за 80 единият е кралската корона от семейната собственост, а другият публичен. Единият в агония, а онзи на 2 века през 2005 година подкрепен с инвестиция от вестникарска група в размер на близо 200 000 000 евро.
Защо "Скотсмен" ли? Ами защото е най-големият вестник, точно както "Труд", а Шотландия е с население 5.5 милиона души, леко по-малко от България.
Защо ЦСКА ли? Защото, като "Труд" е най-големият футболен клуб в България. Но Шотландия си има Селтик с десетки милиони бюджет, а България ЦСКА с десетки милони дългове. Шонтландският футбол е калпав напоследък. За сметка на това, българският е трагичен...
Преди повече от 20 години в Лихтенщайн старши треньорът Гьоко Хаджиевски ми рече: Да ти ебем земя, да ти ебем и дръжава, дека Запад ти е Албания.
Разликата между Шотландия и България ли? Поглед на Юг! Както поглед във и към себе си.
Държавата е семейна собственост дори. Така, както родът Дуло не я е владял.
Ако не се намерят сили да изтръгнат завзетото с милион комбинации, комсомолски и депесарски машинации, то тези, същите семейни собственици, могат да позвънят на погребална аганция.
Място в Централни гробища няма да има. Някъде в окрайнините ще да е. Централните са за чорбаджиите.
Иначе на 1 март...Червено-бяла премяна ще има.
И честита Баба Марта!


