Това е ЦСКА! Не на метлата дръжката...

Публикувано на: 29.03.2016 09:51

Автор: Ивелина Данчева

©Проспорт.бг
Ивелина Данчева
"Съберете се за петминутка“! Някога, много някога, това беше една от най-досадните реплики, които чувах.
Сигурно се питате какво път толкова, някакви си 5 минутки. Да, ама не знаете, че тези петминутки понякога продължаваха с часове. А когато това се случва в продължение на около 3 години и си на възраст между 10 и 13  разбирате, че това далеч не беше най-вълнуващото преживяване. Предпубертетният период предлагаше толкова по-забавни предизвикателства :-)))

Знаете ли как се влюбих във волейбола? По същия начин, по който се влюбваме един в друг. Първо с очите, после със сърцето. Най-напред харесваме "опаковката“, малко по-късно оценяваме съдържанието. А още по-късно откриваме и смисъла.

Преди повече от 30 години, баща ми ме заведе на волейболен мач в зала "Универсиада". Не помня съперниците, но бяха мъже. На една от почивките, резервите на единия отбор застанаха пред една от стените и започнаха да удрят топката в пода, тя отскачаше с някаква странна траектория, удряше се в стената и необяснимо за мен как, но се връщаше при тях. И така много, много пъти. Не можех да откъсна очи от това свещенодействие. Не разбирах как се случва. Но бях абсолютно завладяна. Исках и аз така. Трябваше и аз така.

Бях на 10 години, когато я видях за пръв път. В зала "Армеец", на моята първа тренировка по волейбол в ЦСКА. Беше висока колкото мен, но със завидна енергия и с най-благата усмивка на света :-)))

Нямах и бегла предства, коя е. Дори не съм предполагала, че цяла плеяда от най-големите звезди в исторята на българския женски волейбол, са нейни творения – Верка Стоянова, Мая Стоева, Румяна Каишева, Десислава Никодимова, Емилия Пашова и още, и още, и още. Знех само, че съм омагьосана от това, което бях видяла в зала "Универсиада" през онзи ден и исках и аз така. И исках тя да го направи да се случи.

Чували сте израза "Няма такава жена“, нали? Е, това в пълна степен важеше и винаги ще важи за Фица. Тя ни поведе през едно приключение, което ни беляза за цял живот. Тя ни влюбваше във волейбола. С всеки ден, все повече. Разкриваше ни магията на този изключителен спорт с търпение и разбиране. Научи ни какво е воля, упоритост, дисциплина, отговорност, взаимност, заедност, колективизъм, колегиалност. Тя ни научи, че спортистите трябва да са преди всичко хора на честта.

Но тя не беше просто наша треньорка. Тя беше наш приятел, изповедник, ментор, закрилник, пътеводител за всичко, което ни предстоеше. Петминутките на Фица бяха нашето училище за живота. Там ни учеше как да бъдем човеци, как да бъдем приятели, как да бъдем жени, когато пораснем. За нея нямаше табута. Говереше премерено, но искрено. Възпитаваше ни в добротворство и нравственост. И така до последната петминутка, когато ни каза, че повече няма да е наш треньор и че ние сме нейното последно поколение.

А тя - Фанка Шаханова, ни научи да обичаме ЦСКА с думи прости: "Това е ЦСКА, момичета! Не на метлата дръжката."

Няма начин да ви разкажа всичко, което искам за Фица. Може би не е и нужно. Някои от вас ще разберат смисъла на тези редове. Останалите, просто искам да знаете, че я имаше. Че такава жена имаше. Че ще я има докато е в спомените и на последния от нас , който имаше късмета да се докосне до нейната магия.

Тя пое към вечните волейболни полета. Отиде си на рождения ми ден. И понеже не вярвам в случайностите, съм сигурна, че това доказва колко важна част от живота ми беше Фица. Мога само да мечтая, че е било взаимно. Сигурна съм и в още нещо – някъде там горе Фице, те чакат за твоята първа петминутка.


Забележка: Ивелина Данчева е бивш разпределител в юношеските формации и женския представителен отбор на ЦСКА по волейбол. Носител на Купата на България и други отличия. От една генерация с Антонина Зетова, Нели Маринова и други славни момичета от нейното поколение.