ЦСКА - бърдата цепи разярен...

Не мога да знам дали има умишлен характер, но забавянето в съда на някои процедури по споровете за дълговете на ЦСКА има изключително позитивен характер.

Докато различни специалисти по спортно, търговско и всякакво друго право обясняват как ЦСКА няма да бъде в професионалния футбол догодина, то аз ще отбележа няколко опорни за битието на ЦСКА точки.

Вероятно си спомняте, че заради компетентните внушения на същите капацитети, вестниците закриваха ЦСКА приблизително докъм 30 март. Елементарните познания по Търговския закон сочат, че ако съдът е с финално решение по казусите, то ще последва законовия срок за внасяне и евентуално приемане на оздравителен за съответното дружество план, в нашия случай ЦСКА. И ако такъв план не бъде приет, то незабавно се пристъпва към преустановяване на неговата дейност. Отново в нашия случай - участие във всички състезания. На всички нива. Представителен и юношески отбори.

В този смисъл, ако синдик Дора Милева и съдът бяха много настоятелни, то вчерашната фиеста просто нямаше да се състои. А Берое щеше да посрещне усмихнат 100-годишния си юбилей. Непознатата ми юристка, приела предизвикателството ЦСКА, е видимо тиха, нешумна, но и струва ми се от ЦСКА.

А що се отнася до крайните срокове, като 30 април, то нека бъдем сериозни! Крайните срокове нормално ги определя точно един. Но като дойде краят не е ясно за науката дали го научаваме.

При всички случаи разпъването във времето отваря със спокойствие пътя към финала за Купата на България на 25 май.

Мога само да предполагам какво би се случило в БФС и неговите ходове. Но и знам отлично кой къде и в какво финансово състояние бе миналата година през юни-юли. Че дори едни столетници не желаят ЦСКА и Литекс, ако това е възможно, наблизо, за да опитат отново да променят статистиката. Не тази за вторите места. Там те са диктатори.

Мисля си след вчерашния ултра емоционален и невероятен ден, че е най-добре да си гледаме отбора и да оставим всички ангажирани да си вършат работата. Всички до един. Включително непознатата ни госпожа Дора Милева, ходовете на която сочат в момента, че са в полза само и единствено на клуба, свързан с генетичния код на народната българска армия. Защото те, които да са те, имат повече информация от всеки един от нас.

Нима вчера не беше, като в текста на подпоручик Константин Георгиев:

"...Измокрен, гладен, уморен,
без отдих би се ден и нощ,
бърдата цепи разярен
със страшния си вик "На нож!..."