"За вас!" Историята (СНИМКИ)

Публикувано на: 25.05.2016 19:38

Автор: Ивка Димитрова

©Prosport.bg
ЦСКА спечели Купата на България
За ваааас, за вааас!, крещеше един млад треньор, който някога носеше фланелката на този велик клуб.

"За вас! За вас!" За стотиците фенове, дошли да прегърнат заедно Купата. За малчуганите, накачулени на оградата. За безбройните фенове, драли гърла през целия сезон. За майките, бащите, дядовците и за бабите, най-вече за децата. За тези, които не се отказаха. За запалянковците, пропътували стотици километри заради ЦСКА. За тези пред екраните, за тези в заведенията, за тези в чужбина, за тези в Чикаго, Лос Анджелис и за тези, които гледаха финала през телфона си в Тайланд. За тези в беседката отвън в градината, на по чаша бяло вино с пелин...  За вас, за вас!

Той прегръщаше младите момчета, онези които проходиха с червената фланелка и сетиха що е любов към ЦСКА още от деца. Един от "армейците" дотърча с патерици, със сълзи от радост на очи: "Купата е наша!".


Тази история не е възхвала за Христо Янев и неговите момчета, или както е модерно да се пише "неговата чета". Тази история е за всичко, що е ЦСКА.

И след четири дни на Националния стадион все още отекват думите на Христо Стоичков: "Наслаждавайте се, този празник е за вас!". Ицо подари най-ценния подарък на феновете – самата игра. Ще се повторя – футболът е за феновете. За тези, които го носят в сърцето си. Камата отдавна го е осъзнал.

Онези, които обичат играта бяха полудели. В еуфорията звучаха виковете на Христо Янев, който преди да вдигне Купата на България, обикаляше всяко кътче с фенове на "Васил Левски", крещейки  "За вас!". С широко отворени ръце. Прегръщаше всеки.

-    Ивка.
-    Да, Джеймс.
Англичанин, дошъл чак от Ливърпул, за да гледа финала. Небрежно с  якето на Евъртън, а отдолу с фланелката „Единен Сектор Г”. Стадионът – целият червен.
-    А къде са феновете на Монтана?, запита учуден той (преди мача), с неразбираемия си британски акцент, сочейки празния сектор „Б” ощо по-недоумяващо. С разперени ръце.
Не съм сигурна какво точно му обясних и дали бе нужно. Сектор "Г" вече преливаше, червената вълна бе заляла стадиона. Джеймс просто вдигна телефона си и започна да снима. "Мачът няма да е скучен”.  Секторът вещаеше незабравима вечер.



Извън шаблоните. Извън клишетата – клубът, който отказва да умре. Извън клавиатурните коментатори, отвъд поръчковата продиктувана журналистика, над политическите пластове, преди другите, над всичко е любовта на феновете. ЦСКА е любов. От онази любов, която те кара да се натъпчеш в сектора, без значение от времето, да си свалиш фланелката и да я развееш. Високо.   


В сезона, в който Борис Галчев от Месито стана Марадоната. В сезона, вкойто ЦСКА заглушаваше останалите от "В" група. Феновете не се отказаха, а един млад треньор, с неговия екип и с едни български момчета постигна това, което другите отричаха.  Какво тук значи някаква си "А" група?
 


"За ваааас, за вааас!", крещеше един млад треньор, който някога носеше фланелката на този велик клуб.



Историята не можеш просто да я изтриеш. Можеш да продължиш да я пишеш.

"За вас!"