Такива са законите в мръсната игра

Историята още в училище ни внушава два класически примера за предателство – единият от сребро- и властолюбие, а другият от глупост.

Първият Иванко, през 1196 година организира заговор срещу Цар Иван-Асен I с помощта на византийците и го убива. Успява да избяга, да се ожени за византийска аристократка и да стане пловдивски управител. През 1200 година Византия не му прощава друго предателство и... Амин!

Димитър Николов Общи, човек с изумителна революционна биография, след залавянето му за обир на Орханийската хазна решава да се прави на стратег, за да придаде политически характер на събтията, и от глупост разкрива тайни, които костват живота на светеца Васил Левски и разбиване на Вътрешната революционна организация. Димитър Общи е обесен на 10 януари 1873 година.

Във футбола.

На 13 септември 1994 година ЦСКА победи зрелищно в София с 3:2 италианския колос Ювентус. Преди реванша новоизлюпен роден кореспондент на в. "Гадзета делло спорт" услужливо подсказа на работодателите си, че може да се търси пробив в картотеката на Петър Михтарски, който отбеляза тогава първия и третия победен гол в мача.

С помощта на Антонио Матарезе, шеф на Италианската лига и вицепрезидент на УЕФА тогава, това не бе трудна задача. Резултатът от реванша нямаше значение. "Старата госпожа” се бе подсигурила със служебна победа. По-късно българският предател бе бит публично дори и от своите. Които изглежда са на път отново да му хвърлят една кола бой, вече като управник на своите.

Въпросът днес е: Кой и за колко, или защо предаде и продаде себе си?

Очевидно България предателството се развива трайно и устойчиво. Предателството е живо. То храни дребните души и убива глупаците. Но и лидерите.

Такива са законите в мръсната игра.