Бъдете от ЦСКА!

ЦСКА се намира в наистина най-тежкия момент от историята си. "Седмиците“ от Левски, осмицата в Ловеч, Мура и Зимбру са като детски проблем до бедата, в която "червените“ сами се докараха. Е, почти сами.

И през 2013 г. ЦСКА беше пред закриване. И тогава Гриша Ганчев размаха Христо Стоичков като знаме на спасението, преди да изчезне по неясни причини.

Но разликата е огромна – през онова лято публиката беше монолитна зад своя клуб. Той беше стъпкан, пред изчезване, унизен. Но единен! И истински. Не пожела хибрида Радомир. Затова може би оцеля, дори след последвалия тайфун "Томов“.

Сега картинката е коренно различна. Запалянковците са разделени "за“ и "против“ оздравяването. По форумите се плюят "ганчевисти“ и "божковисти“. Довчерашни приятели се разминават на "Армията“, без да се погледнат. Абсурдна ситуация! Само защото имат различни виждания за оцеляване на ЦСКА. Макар подбудите при 99% от хората в двата лагера да са от истинска любов.

Но често останалият 1 процент обърква нещата. Хора, не се подвеждайте по този процент. Той има единствено и само личен мотив да го играе спасител на ЦСКА.

Користен. Спасява единствено и само собствената си кожа. И в името на оцеляването си е готов да обещае всичко на света.

Момчета, разбираме, че емоциите идват в повече и на тези с най-железните нерви. Но разсъдете внимателно! Може ли да има друг ЦСКА освен този, който подкрепяхте толкова месеци дори във "В“ група? Не, разбира се! Може Литекс да се прекръсти, както си иска. Може на "Армията“ някак си да се промъкне и Лудогорец, като облече червени фланелки със звездата. Но това никога няма да бъде ЦСКА. Нашата вярност е нашата чест! Транспарантът седеше дълги години пред сектор ""Г“.

Момчета, нима го забравихте! Толкова ли е трудно човек да опази честта си, само тя не се връща.

Всичко друго е поправимо. И лиценз, и място в "А“ група, и титла, и купа. Човек може да ги загуби, после спечели. Но честта няма връщане. А верността е към един отбор. Не към два, три, четири. Момчета от сектора, не се съмнявам в почтеността ви. Но задайте си един въпрос. Какво става, ако утре благодетелят (ах, тази дума) закъса с бизнеса. Случи се с почти всеки от емблемите на прехода. Кой не доживя старини, кой избяга в чужбина, кой фалира! Какво ще правите тогава? Ще припознавате пак ли? Следващия, който протегне ръка независимо дали е от Разград, Стара Загора или Габрово. Спестете си го..

Останете от ЦСКА. И запазете честта си. Поне няма да ви се наложи да целувате нови ръце. И пак, и пак. Просто бъдете от ЦСКА. А пък който има желание, да идва и да помага. Какво може да ви уплаши след сезона с Чико Бяга и Балкан Варвара?

Момчета от сектора, споменете си какво пеете на мачовете с Локомотив Пловдив. (Ни най-малко искам да засягам тук хората от Лаута, напротив, страхотна агитка!) Какво ще пеете обаче сега, когато застанете в мача на Литекс срещу същия Локо Пловдив? Кои ще сте вие? Литекс, Етрополе или ЦСКА? Нали се сещате, че няма да ви бъде простено. Нито от левскари, нито от беройци, никъде! Това ли искате? Не вярвам. Историята не прощава фалшивото. Съдбата не помага там, където няма любов. А това с Литекс е фалш. Идва чичкото с парите и си купува публика, която да пришие към фирмения си отбор. Не бъдете част от масовката. Не ставайте като избиратели на популистка партия, която е готова да обещае всичко, което искате да чуете. Само и само да вземе гласовете ви. И после да ви излъже. Не е късно да помислите. Не пресмятайте титли, Шампионски титли и победи над Левски. Пътят към ада е осеян с добри намерения, пардон обещания. Оставете решението на сърцето си. То не лъже.

Поколения са оставяли сърцата си на терена и на трибуните, за да бъде ЦСКА това, в което сте се влюбили. Не го предавайте, не го продавайте. Винаги сте били горди, че любимият ви отбор не е просто един от другите. Затова той и не може да бъде като другите. Да сменя имена, да лъже държавата, да чака аванта „отгоре“. ЦСКА трябва да извърви естествения си и честен път. А когато си първи във „В“ група, той е един – "Б“ група. С оздравяване. Има желаещи. Ако се появи друг – още по-добре. Нека състезанието за ЦСКА спечели по-добрият. И да, ще се плаща за дяволиите на всички титани съсипали великия клуб. Такъв е редът. На едни им е отредено да бъдат за пример, да задават морала. На други да лазят и се молят. И ако ЦСКА мине през чистилището докрай, а не се съмнявам в това, отборът наистина ще може да задава дневния ред не само във футбола, а и в цялата държава.

И един последен призив, той е към г-н Гриша Ганчев.

Наистина трябва да му се свали шапка за сезона в ЦСКА. И за футболното, което постигна в Ловеч. Но ако няма намерение да оздравява, да бъде наистина истински „червен“ докрай. Г-н Ганчев, оттеглете Паслар и останалите бутафорни фигури от ръководството на истинския ЦСКА. Знаете, че единствената им цел е да го убият. Ако наистина обичате армейците, освободете задушаващата хватка около клуба. Оставете го да живее. Както и където може. Или ако може. И развивайте проекта си. Всички ще са ви благодарни за това. И ще ви пожелаят успех. Така е в живота. Понякога на човек не му е писано да се събере с голямата си любов. Или пък да го направи след безкрайно дълго чакане. Кой знае!? Не е късно всеки да поправи грешката. В крайна сметка и най-голямата буря има край. И след нея оцелелите стават по-силни. А мръсната вода се оттича.

Забележка: Коментарът е на Ивайло Йолчев от "7 дни спорт".