За Паро, Ицо, селекцията и историята на ЦСКА

Публикувано на: 11.07.2016 12:33

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
НАПИСАЛ СЪМ ТЕЗИ РЕДОВЕ НА 8 АПРИЛ 2014 ГОДИНА. ПОДПИСВАМ СЕ ОТНОВО ПОД ВСЯКА БУКВА ИЗПИСАНА ТОГАВА. ЕТО КАК ЗВУЧИ ДНЕС:


Преди два дни казах, че 15 години стискам зъби и пазя чуждо лустро. Пазя, защото съм дисциплиниран човек. Вчера пък в свой коментар казах, че повече няма да се интересувам от митове и легенди, а ще стрелям. И няма да питам. Защото няма да можете да ми обясните какви ги вършите в отсрещния окоп.

Този коментар ще бъде малко по-дълъг.

Приятел ми се обади да ме насочи да гледам интервю с Аспарух Никодимов. Едно произведение на Тодор Кирков, един замисъл на цял екип, който се върти с трън в задните части, че бе осмиван за неграмотност още в една от първите си изяви след промените в медията.

Много усилия ми костваше това, което чувах. Този път целта не бе ЦСКА, Томов или Стефан Туртара. Целта беше старши треньорът на ЦСКА. Отдавна тема на интервюиращия.

Слушах Никодимов и не можех да си отговоря откъде извира тази енергия. Преди да се върне в ЦСКА се виждахме понякога и чувствах вече един смирен и овладян човек. А в интервюто се сипеше концентрирана сярна киселина, без ограничители и предпазни средства. И днес не е възможно да събера сили да възпроизведа реката от неверни твърдения, подмятания и злоба. Но ще въведа известен ред във фактите от последните 15 години. И последните десетина месеца.

Преди 15 години, през юли, Любо Пенев стана президент на ЦСКА. Днес никой не се съмнява, че той бе употребен. Тогава не можех да си намеря място от престъплението, което бе сторено с ЦСКА и съвсем не спрях. Напротив, организирах подписка за свикване на ново, извънредно Общо събрание, колкото и Илия Павлов изобщо да не искаше това. Повтарям - АЗ (НЕ ГЮРГА ПИНДЖУРОВА), ОРГАНИЗИРАХ И ХОДИХ ЧОВЕК ПО ЧОВЕК, ЗА ДА СЪБЕРА НЕОБХОДИМИЯ МИНИМУМ ОТ ПОДПИСИ.

Не ми беше толкова трудно, да не кажа - съвсем. Подписаха се легендите. Големите легенди. И някои други членове на ОС. Не успявах обаче да входирам, защото на стадиона все намираха причина да не го направят. Тогава подготвихме ход заедно с Евгени Горанов. Обявихме, че ще отидем да внесем подписката, а умниците пратиха 20 момчета, скинари, които да ни посрещнат. Няма да обяснявам, че се бяхме подсигурили, но само двамата се спряхме с момчетата, 99 процента от които познавах по име. И започнахме да си говорим. Те така и не разбраха, че в същото време в клубната канцелария влезе юристка, която връчи нотариална покана на клуба.

Дотук добре. Време беше за тактика. Илия ме предупреди да не искам нито организационна, нито финансова помощ от него. Но че ще бъде в боя с мен и останалите.

Тогава Димитър Пенев, съвсем естествено бе на страната на племенника си. Кой може да бъде сравним с Пената, така че да окаже влияние на събранието? Както и да го въртяхме, чисто исторически от живите, това бе е единствено Аспарух Никодимов. Консолидирахме се около тази идея и го поканихме на среща.

Паро не ни бави изобщо. Той се съгласи да се кандидатира за президент. Но тогава ми каза, че държи да извикаме още един човек на следващата среща другия ден, който има влияние по съвсем други причини над квотата на учредителите на Общото събрание и част от квотата на военнослужещите. Направих го. Нали ще става президент. Избира. Колкото и да не вярвах на този другия човек. А и по ред причини знам, че тази топла връзка се е градила и на далеч други отношения още в Тунис преди много години, има замесен обичан и уважаван от мен генерал и т.н.

За мое огромно съжаление се оказах фатално прав. Още на следващия ден получих сигнал от стадиона, че планът ни в детайли вече е предаден. Дни по-късно човекът (Боби Божинов) бе назначен за администратор на клуба. Той има опит в тази дейност, но в конкретния случай имаше и важни заслуги.

Отидохме на събранието с ясното съзнание за никакъв шанс, с пълната информация какво се готви. Екзекуторите бяха хората от Министерството на отбраната, от които не можехме да си затворим вратите, когато бяха в Управителния съвет на Илия Павлов, а на един дори му помогнах да изкара отличен на курсова работа, защото учеше мениджмънт по някаква програма в сегашния Университет за национално и световно стопанство.

За разлика от повечето, които искрено се нервираха, че ни изключиха на събранието за "уронване престижа на ЦСКА", аз наблюдавах хората при гласуването. Любимите легенди най-вече. Тези, които се бяха подписали в подписката се навеждаха зад предните облегалки и вдигаха ръка за съгласие. Наведени до надупване. И като днес виждам Христо Маринчев. Човек, който ние извадихме от нафталина и направихме шеф на ДЮШ. Той и другите около него ми бяха подписали подписката, бяха ме подкрепили преди това писмено. Но се държаха, като скопци.

На същия Маринчев след това плащахме хонорар, за да ни докладва къде какво е видял при юношите. Защото Вуцов го бе прибрал в БФС да му купува гевреци от "Витошка". Плащахме му да донася, защото той тази дейност знае най-добре.

Оттук нататък няма да спестя на никого историята му. Стига да е в "окопа" срещу мен и под различна форма да стреля по ЦСКА.

А сега да обърнем внимание на селекцията отпреди десетина месеца. Стойчо Маладенов твърди, че селекцията е направена буквално от плажове и кафенета и грешката в определени случаи е неизбежна. Бях втрещен да чуя казаното от Никодимов.

В моя край хората използват термина "сплескан мозък". Отнася се за хора с разбъркана мисъл и със същото отношение към заобикалящите ги.

Ще се спра на три имена, а след това на цялата картинка. Според Паро няма защо Стойчо да си приписва привличането на Чочев, защото като е дошъл лятото той вече е бил в отбора и бил откритие на Стоичков. Много тъжно. Да оставим настрани историческия факт кой извади Никодимов от нафталина. Чочев подписа много преди да дойде трансферния прозорец с ЦСКА. И не излезе в реванша срещу Чавдар Етрополе за купата, игран в Благоевград. Тогава старши треньор на отбора бе Стойчо Младенов. И именно той го поиска след първия двубой в състава си, а Емил Димитров го даде без пари на своя любим клуб. Толкова комисионна взех и аз. И ако изобщо може да се говори за откривателство, то Ивайло е откритие точно на Емил.

Още по се развълнувах, когато чух, че Стойчо не бил заварил трима вратари и трима юноши, а са му били осигурени и Менди, и Косоко, и цялата селекция.

Най-напред ще кажа, че по времето на Ицо, колкото и кратко да бе то, Паро нямаше думата. Всяко предложение се проследяваше с продължително гледане по "Май скаут" от Петко Петков и Стефан Генов. Именно Джаксън бе предложение за ляв бек. Защото след контролата срещу Светкавица в Етрополе ситуацията бе отровно отчайваща от листа (заради момчетата ще спестя имена в него) на хората подготвен точно от Никодимов и Маринчев. Не случайно в тази критична ситуация, Паро бе пращан да си пие чайчето, когато започваше работа по селекция. За себе си мога да кажа, че поех контакта с Ювентус. Паралелно с Джаксън Менди един от препоръчалите го ми препоръча и собствения си брат, който миналато първенство пък е бил ляво крило в същия Левадиакос. Джаксън ляв бек, испанецът Ное Акоста пред него по крилото. Много силен играч. Но Ное по-късно не прие тавана на заплатите в ЦСКА и отказа, а Олимпиакос го привлече, в момента е в Янина.

При споменаването на Косоко бях в състояние да отворя язва. Това вече е толкова нагло твърдение, че минава всякакви граници. Точно заради Омар старши треньорът Стойчо Младенов ме е вдигал посред нощ да търся допълнителна информация за него. Намерих много интересни неща, но те ще си останат между нас.

Разбира се, че съгласието да дойдат Сидибе и Хауърд и че подаръкът Ревсон и Морейра се оказаха грешки, а може би с оглед младостта на Морейра - спорни. Грешки се правят дори при пълен комфорт и пълни джобове.

Няма да отегчавам с повече детайли. Но съм длъжен, при тези обстоятелства, да уточня нещо много, много важно. Изключително справедливо и хората, и аз, реагираме остро на много изцепки на Георги Илиев-Майкъла. Но в целия този процес отпреди десетина месеца той играе изключително конструктивна и на практика, спасителна роля. На него му е поднесен за подпис на договори целия безмислен списък от играчи за ниво Радомир. Майкъла е отказал и това е безусловен факт. С аргумент, че идват нови собственици и нов треньор, които трябва да вземат решение. Именно поради това бяха наследени с договор трима вратари и няколко полеви.

Член на група за форумна клоунада преди ден-два пита защо не реагирам така срещу Христо Стоичков, както съм го направил срещу Пламен Марков. Защото Ицо също не мислел да си купува акции. Отговорът е изключително прост.

Прекарвам всичко през собствената си призма. И няма нищо по-нормално. Всеки го прави. И стигнах още преди време до извода, че ако аз бях Христо Стоичков изобщо нямаше да карам с "мекия брус". Независимо, че във футболно отношение Ицо е милион и сто пъти по-велик от мен, а аз милион и сто пъти по-образован от него. Това е без значение. Защото само за месец бе направено толкова много срещу него, че той каквото и да стори аз ще го разбера. И не защото сме някакви приятели. Ние никога не сме били.

Но за мен той винаги е бил Христо Стоичков и за себе си никога няма да простя това, което бе сторено с него. Защото за ЦСКА посегателство над икони като Якимов и Стоичков, е приблизително същото, както би било на Възкресение, на 20 април, група впиянчени кретени да отидат и да бутнат иконостаса пред погледа на смиреното множество. И да запалят не свещи за празника, посветен на християнското чудо, а свещи за Бог да прости...

Няма да спра. Както вече казах, ще се опрем на стария опит. Преди да се обединим, ще се разграничим.