Не че ще изненадам някого, но днес ми беше неудобно да слушам журналистите по време на първата тренировка на ЦСКА в кв. Обеля.
Почти не остана представител на медиите, който да не се почувства длъжен да ме информира, че е подложен, или, че медията е подложена на почти непоносим натиск да не отразява събитията около учредения на 19 юли ЦСКА, ответна реакция на машинацията на собственици на клубове и самозабравили се управленци.
Нищо изненадващо. Работата през последните 15 дни възстанови отколешното усещане, че плуването в басейн със сярна киселина не е благодарно занятие.
От друга стана, като погледнеш лицата на младежите и амбицията да докажат, че не са втора ръка елиминира всичко. Късането на нерви, отношенията с неграмотници, медийно затъмнение, обливане със злъч.
Няма как да съм лош пророк в случая. Просто пророк.
А то е, че това е само началото. Предстои серия от събития, които дори при слънчево затъмнение или лунна експлозия, няма да могат да спрат медиите да отразяват събитията в ЦСКА.
И знаете ли защо? Защото това е Централният спортен клуб на армията.
А при първото излъчване на мач на същия тим с 15 фена, се поинтересувайте за рейтинга. И го сравнете с целия си елит. Ако имате кураж за това.
Благодаря на колегите за подкрепата и смелостта. Бях много нихилистично настроен, но виждам, че жаждата за спаревдливост и свобода на словото не са мъртви и не са чужди за българската киселинна среда ценности.
Благодаря!


