Юрген Клоп: Влюбих се в Ливърпул

Публикувано на: 06.09.2016 12:22

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
 Юрген Клоп прави бърз преглед на библиотеката в офиса си. Той изважда една книга: Denken Hilft Zwar, Nutzt Aber Nichts. "Мисленето е хубаво, но не помага", превежда той. До нея в същия дух е Schnelles Denken, Langsames Denken - "Бързо мислене, бавно мислене".
 
Мениджърът на Ливърпул очевидно изучава мотиваторската психология. Той прави физиономия. "Обичам да чета, но не и това" - казва той. - Затова и тези книги са тук, а не вкъщи при мен". На лавицата са събрани доказателства за погрешната представа на хората за него. Там има диск на "Металика" - Master of Puppets, изпратен от фен, който възприел прекалено насериозно аналогиите с хевиметъла от преди една година. Дискът остава в целофановата си опаковка - все още неизслушан. Клоп сравни игровия стил на Арсен Венгер със симфония, а неговия собствен - с хардрок.
 
"Това беше шега - твърди той. - Аз не си падам по хевиметъла. Е, обичах да слушам "Кис", когато бях млад, но..."
 
А психологията? 
В Германия всички си мислят, че аз съм леко психясал прекалено емоционален, обяснява Клоп. - Ето защо бяха убедени, че аз се интересувам точно от това. В Германия всеки психолог ми изпраща писмо, тези, които изучават спортния манталитет и всякакви подобни неща". Той отново прави гримаса. "И това не е за мен". Клоп изглежда далеч по-щастлив от подаръка на стената в неговия офис - "Карта на Британия на Юрген". Тя показва всеки тим в английската лига, с цветовете и къде играе. Клоп казва, че е мислел Борнмът за някакво чудесно място в света. И все още е истински удивен колко много клубове са в Лондон. "В Англия имате стадиони насред градовете - споделя той, с леко благоговение. - В Лондон се разхождаш и хоп - "О, ето стадион". Всяка част от града има клуб от Висшата лига. Те всички оцеляват, те съществуват с достатъчно пари и това е добре. В Германия това го нямаме. Ако имаме стадион в града, хората ще ти кажат: "Хей, понеделник вечерта е - намалете звука". А тук това е традиция. Но при това положение нямаш достатъчно пространство. Слагаме терена тук, съблекалните... "Къде да сложим съблекалните?" Накрая отивате в най-малката стая в целия стадион, за да се преоблечете. Всички са свикнали. Но когато идваш отвън, тогава си казваш: "Това ли е съблекалнята за всички нас?" Донякъде е симпатично, но човек не може да си го представи, преди да дойде и да го види. Кристъл Палас има най-малката съблекалня. Дори имат колона по средата, така че ако стоиш на едно място, не можеш да видиш играчите."
 
Той имитира как се озърта около колона. При Клоп всичко се вижда на лицето му. Това лице и неговият репертоар с невероятни изражения. Youtube има цели колекции с тях. В. "Ливърпул Еко" пък пусна фотомонтаж с 26 изражения. Най-запомнящото се, това, което вероятно е привлякло вниманието на онези немски психолози, е със скърцането на зъбите едновременно с дивия поглед в очите. 
Маниакално бясно изръмжаване, окуражаване или чисто и просто невъздържаност която, твърди той, е напълно неволна. "Това е моето лице за спорт - обяснява той. - Когато бях дете, когато играех тенис, ето как изглеждах. Не го харесвам, но трябва да го приема. Не мога да си променя лицето в тази ситуация. Хората искат да го променя. Казват ми. "Юрген, трябва да промениш лицето си, не е добре". Опитвам всякак, но не се получава. Мисля, че съм такъв човек. Дори спя така. Ако видя бебе, правя същата физиономия. "О, ела тук, колко си сладко". Той се усмихва, както той си знае - откровено, плашещо. "Не е красиво, зная го. Изглеждам емоционално, но също и агресивно. В един момент "О, той е толкова емоционален", а в другия - "Леле, той изглежда като убиец". Точно такова бе лицето му в онази нощ на 18 септември 2013 г., когато бе изгонен по време на мача на Борусия Дортмунд с Наполи. "На колко грешки имаш право, попитал Клоп 4-ия рефер. "Защото ако са 15, ти остава още само една". Той си спомня: "По времето, когато го казах, вече бях на път към трибуната. А тези нямаха чувство за хумор, не бяха мои хора". И все пак, докато маниакалните изпълнения на Клоп край тъчлинията се вписват в страстта на английския футбол, той смята, че най-ценното у него е способността му да се изолира от събитията и да ги изследва отстрани. Умението да остане извън истерията, за да реши проблемите на един футболен клуб. А Ливърпул има такива. Те не са печелили титлата в ерата на Висшата лига. В трансферната им война срещу клубовете от Манчестър и донякъде от Лондон те се изправят с мускети срещу ракети. 
Ливърпул похарчи по-малко от всеки друг елитен клуб това лято включително Лестър. Разходите им бяха малко повече от тези на Уотфорд. Всъщност в нетно измерение Клоп регистрира печалба. Не това е работата на човека, който е смесица от непредвидимост и емоции. Той уверява, че е по-скоро рационален, прилежен, дори скучен. Заинтересуван от цялостната структура, и то в далечен план. Ако остане до края на новия си договор в Ливърпул, той ще е пребивавал в отбора цели 7 години, колкото в Майнц, колкото в Борусия Дортмунд. "Това е лудо време, в което футболът, според някои хора, е най-сериозното нещо на света, но никой не му пука за това истински - твърди той. - Погледнете трансферите: всички искат да знаят какво става. Те никога не искат да научат какво означава това, за този отбор, за онзи отбор. А само "хайде, дайте ми следващия голям трансфер". За да бъда достатъчно разумен и да остана извън този цветист свят около футбола, ето това правя. Не съм част от това, не съм там, не му се наслаждавам. Моята кола знае само един път: от вкъщи дотук, оттук до вкъщи. Има по-вълнуващи животи наоколо. Деня, в който се оттегля, на мен никога няма да ми липсва светът около футбола. И без да съм най-самоувереният човек на света, мисля, че съм точният човек за Ливърпул. Аз не мога да вкарвам головете и не мога да спасявам голове. Не казвам и че съм най-добрият мениджър в света. Но съм доста добър и съм един от тези мениджъри, които силно се интересуват от цялостната структура на клуба. Аз не спя много. Дошъл е моментът, в който клубът се нуждае от постоянство, що се отнася до този стол - нуждая се от подходящия човек и аз съм подходящият човек, защото през повечето време съм наистина сериозен, но и нормален. Не казвам, че никой друг не може да свърши това. Клубът можеше да намери друг мениджър и аз може би щях да си намеря друга работа, при това по-лесна работа. Но аз харесах този клуб още преди да дойда тук. Не беше кой знае колко трудно решение за мен. Ливърпул бе единственият клуб, заради който си струваше да прекъсна моята ваканция. Имах достатъчно предложения, казвах "Не, не, съжалявам, не сега..." и тогава дойде Ливърпул. И макар да зная как това ще прозвучи и какво ще кажат хората, но аз се влюбих. Много бързо се почувствах отговорен. Все едно сте вече част от моя вътрешен кръг, моето семейство, моите приятели. Аз почувствах, че Ливърпул е и двете неща: семейство и приятели."
 
И в какво толкова се е влюбил? "Можем да започнем с цвета - продължава Клоп. - После стадиона, хората в този клуб. Аз не съм човек, който ще дойде и ще каже: "Ти - уволнен". Това не е за мен. "Не харесвам лицето му, не харесвам лицето му..." Аз обичам да давам първа, втора дори трета възможност. Ние сме човешки същества. Ако бях съден по първата ми грешка, въобще нямаше да съм тук. Аз обаче почувствах вяра и точно това трябва да бъде животът. Във футбола всеки е под толкова голямо напрежение, всеки се стреми да действа на сигурно. Аз вземам това решение, после това решение, и сега съм "на завет" за колко - три седмици? Зная какво представлява напрежението и натискът, но не го чувствам. Аз никога няма да взема решение в зависимост от това как би изглеждало отвън, за да се застраховам. Сега всички искат трансфер за 80 милиона паунда, или просто следващия нов играч, последния нов играч. Но аз никога няма да купя играч просто заради купуването. Купихме достатъчно и ако съм сигурен, значи съм сигурен. Това е за доброто на клуба, не за моето собствено добро. Аз не съм толкова важен. В тази лига има големи съперници, но ние не можем да кажем: "Ако имахме този трансфер, щяхме да ги бием, иначе - никакъв шанс!" Е, какво е това? Не е важно дали един или два клуба имат повече от нас. Не е важно кой е бил най-добрият играч в света миналата година. Важно е кой ще бъде най-добрият тази година. И докато сме в надпреварата, имаме шанс. Не завиждам на никой друг. Никога не съм бил завистлив.
 
Обичам тази игра, защото тя е отборна игра - доверие, вяра и сплотеност
Ако в един момент си велик, а в следващия "Махай се", това не е честно. А честността е едно от най-важните неща в живота. Ние не сме всичките марионетки, не може да ни изхвърлят всеки ден. Ако само сменяш хората, без да решиш проблемите, тогава и следващият човек ще се изправи пред същите проблеми. Да се работи върху разрешенията, да се работи за бъдещето. Ето това правим ние. В моята треньорска кариера разбрах, че някои от най-добрите играчи имат физически способности, които не могат да се постигнат с тренировки. Не че работят 500% по-здраво. Всички видяхме Пол Погба. Той бе тук, той бе там, селфи, селфи, 9000 селфита, през цялото лято. И после идва в Манчестър Юнайтед, проведе колко 2 тренировки и изигра 90 минути срещу Саутхемптън. Човек се пита - как така? Футболистите са различни. Диего Марадона бе различен. Той никога не е тренирал истински. Той ще разгрее с развързани обувки. Видях го да играе в Щутгарт с Наполи, когато бях на 21 г. Докато го гледах как разгрява, останах с отворена уста. Толкова небрежно, без никаква интензивност. Той просто ходеше. А после тръгна и надигра целия стадион. Невероятно. Барселона е така. Играхме с тях в Лондон. В тунела те бяха така (имитира прозявки и стречинг, оглеждане, "О, това е "Уембли", готино") и да, ние ги бихме. И все пак в този мач те можеха да ни вкарат 5 гола. Но тези физически предпоставки ще ти помогнат само ако си силен и в главата. Никога не съм бил толкова специален в живота, затова аз наистина уважавам този талант, но моята работа е да помогна на хората да успяват по друг начин. Защото има и други начини, но ти трябва специален манталитет. Ето защо не ме интересува да сравнявам моя клуб с други клубове. Ще се сравняваме, когато играем с тях, защото винаги има начин да се победи. Можеш да биеш най-добрите футболисти с отбор с не толкова технични играчи. Ето това му обичам на футбола. Това е единствената игра, в която може да имаш 80% владеене на топката и да паднеш от Бърнли. В никой друг мач, на баскетбол или друго, това не може да стане. Невъзможно е. Мразя, когато това става на мой гръб, но после това ми харесва. Това превръща футбола в нещо толкова велико. Нищо не може да се предвиди. И ако си оптимистичен тип, значи винаги ще има шанс". 
 
Клоп знае, че уникалните изисквания на английския футбол правят борбата със супер елита му много трудна. Той знае, че съперниците могат да се справят с тежкия календар, като извадят два различни стартови състава. Той знае, че около Коледа Ливърпул отново може да се окаже по-натоварен, отколкото останалите. Знае срещу какво е изправен. "Вижте - казва той. - Аз не съм човек, който идва в Англия и казва: "В Германия това го правим така и така". Не затова съм тук. Тук съм, защото зная всичко за Германия, така че потърсих тази различна култура и й се радвам. Аз не съм Президентът на хората, които искат зимна почивка. Но като човешки същества ние искаме всичко. И Англия иска всичко. Те са майката на футбола, така че ние ще трябва да играем всеки ден. Окей, такова е положението. Но накрая трябва да приемете, че когато дойде лятото, ако искате да сте успешни, трябва може би да махнете един или два мача. Колко мачове имат англичаните преди европейското? И все пак си казваме: "Да, но те можеха да играят по-добре, те не играха добре - дрън, дрън, дрън". Ако искате да е така, аз нямам проблем. Аз съм тук точно заради това. Играем на 24 декември, играем на 26 декември - обичам семейството си, но лично аз предпочитам да играя футбол. После играем на 28 декември и на 31, и на 2 януари и аз си казвам: 
"Окей, сега ни трябват играчи за 3 отбора, за да се справим. Календарът си е календар, знаех го, преди да дойда тук. Разликата между Англия и останалите е, че съперничеството е винаги толкова оспорвано. Голямата разлика с Испания е, че Барселона може да играе 50% от мачовете си с Б отбора. Или има мачове, в които Меси пробягва 4,3 км, но вкарва 5 гола. Това е възстановителна тренировка. В Англия няма възстановителни тренировки в нито един мач."
 
 
Забележка: Преводът на материала Мартин Самюел от вестник "Мейл" препечатваме от вестник "7 дни спорт".