Аз съм фен на моя ЦСКА!

Покойният ми баща казваше, че когато вълкът остарее кучетата се сещат, че могат да го лаят.

 

Ето защо, нито за секунда не трепнах от каквато и да било заплаха, сред стотиците през последните няколко месеца, нито пък се засегнах от каквато и да било от стотиците обиди. То не бяха смс-и, фейсбуци, уатасапи, вайбъри и всякакви способи за техническа връзка. А по-високопоставените - по телефона и по правило сдържани. Но когато на 24 години си имал смъртна присъда от вълнуваща днес света държава, на почти 54 ти е все едно дали наоколо някой се прозява.

 

 

Но преди първия домакински мач на нашия ЦСКА срещу Конеляно, миналата неделя,  получих заплахата по-горе. Показал съм в илюстрацията. До този момент никой, абсолютно никой не е виждал нито едно агресивно послание до мен. Дори най-близките ми. Не желаех да тревожа когото и да било, заради каузата си.

 

Но съм сигурен, че утре, ако някой от синовете ми ми удари шамар, за каквото и да било, моят живот ще свърши. Няма да го понеса.

 

Така почувствах този текст горе. Като шамар. Ако не синовен, то поне братски. От по-малкия. Защото познавам автора на заплахата от 18-годишен. Защото е един от малкото немигранти и нещо повече в собствената ми подредба. Едва ли някой се съмнява, че хората, които в годините сме се уважавали сме в контакт и сега, независимо от различния ни избор. Не спорим по правило, а по свой начин си ближем раните.

 

Но доколкото авторът на заплахата чувствам не като враг, то нека ви поясня нещо.

 

Тези, които се настаниха на "Армията" с административна санкция на властващите в държавата, по никакъв начин не можеха да бъдат моя клуб. Всичко приключи. И тръгнахме по свой път. Шепа хора или две шепи, значение няма. Вече са хиляди. А десетки хиляди гледат мачовете дори през Интернет.

 

Нито веднъж не се занимавах с хората и процесите там. Този  сайт, в който освен мен, синът ми и наш съсед никой стотинка не е вложил, може да си позволи незавсимостта на независимото мнение.

 

И така беше до първия кръг на "А" областна група. Там точно търпението ми се изчерпа, когато видях за пореден път просташко творение на Георги Атанасов, който се подиграваше с отбора и хората, групата и идиотските му брътвежи.

 

Спрях да се съобразявам с изплувалото от не знам къде твърдение, че Атанасов е бил преследван и гладувал цял живот заради ЦСКА. Хайде да се знаем кой кой в тази малка територия. Завалията. Да го ожалиш него и неговото мизерстване.

 

И реших да покажа на всички, че само да се изкашлям и казаното лепва, като кръпка на цигански гащи. Вижда се и се помни. Само два три пъти въведох понятия, като "мигранти", "ловешки мигранти", "представителен отбор на мигрантите", "сайбия" и веднъж катун край Колодрума.

 

Заболя ги. Много. И го запомниха. Други мултиплицираха с ФК Мигрант, нещо като контрапункт на ФК Еничар и само за седмица настана сеч. Пък и някои си загубиха акредитациите и допълнително подсилиха резерва на армията от непризнаващи комбинацията в легендарната някога Борисова градина, или която понякога гладуващият Атанасов споменава, като Парка на свободата.Той си знае защо и откъде го е запомнил.

 

Сега ще направя нещо най-публично и най-тържествено. 

 

Ще продължа да не ви броя за живи. Но бъдете добри, разни недоразумения, с кофти дъх в обществената среда, като Георги Атанасов, Владимир Зарков, Васко, Байрям, Милена, Тъпото, Кандилото, Милко, Морко и всякакви легенди на тамошния клуб да си гледат перспективата. Защото всяко посегателство срещу момчетата и публиката на нашия отбор ще предизвиква обратна реакция. Със сигурност.

 

Ние ще играем в по-селската лига, както казваше Джеки. И ще си гледаме нашия хоризонт. Или поне аз.

 

Иначе до автора на публикуваната заплаха. 

 

В., гледайте да ме убиете! Така ще има по-малко сираци...

 

Обещавам!

 

И накрая нещо, което обикновено не пиша, а чувствам или крещя в пълно съзнание и с пълен глас: