Едно видео обикаля мрежите. Отборът на Левски, след победата си над Локомотив ГО в Пловдив, пее заедно с публиката "А ЦСКА умре але, але...". Така е. Щеше да е с признание дори, ако беше траурно, но се видя празник, което не е леко грозно, а просто компрометиращо. В допълнение, това нещо се излъчва по клубната телевизия.
Очевидно има някакъв нов творчески порив след масите. Смъртта на ЦСКА ражда надежди за титли и това е разбираемо. Но някак е самодостатъчно и е нещо, като нищо.
На мача между Гранит и ЦСКА, на стадиона във "Владая" имаше една групичка от 20-тина човека, които бяха прекалено млади, за да им се обръща внимание. Държаха се, като простаци. И запяха тази песен, която сигурно е някакъв хит в някои среди. Но за лош късмет на пеещите дойде някакъв човек и им разпусна хора. Един беше. Чуваше се, че му казваха уважително господин Калоян.
Пълна простотия на иначе коректни и хубави за гледане мачове.
