Със смъртта на ЦСКА победиха лошите!

Публикувано на: 14.10.2016 12:15

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Ден преди срещата между ЦСКА-София и Левски най-горещата тема е ясна: дерби ли е това и какво точно, вечно или не толкова вечно, ново или старо, истинският ЦСКА ли е този или не.

Едни държат на мнението, че клубът с "тире София" е истинският ЦСКА - така или иначе единствената му алтернатива с нищо не е по-автентична от него и рита някъде по селските групи.

Други със съжаление признават, че истинският ЦСКА вече го няма и Левски ще се изправи срещу обновен Литекс, или срещу съвсем нов отбор.

Има я обаче и третата група, която посреща с нескрита радост заличаването на най-титулувания български клуб. Тези хора злорадстват, че е бил отстранен "туморът на българския футбол" и внушават, че 31-кратният шампион е пречел и изчезването му е добра новина.

Хайде да помислим: с какво ще помогне на българския футбол това, че истинският ЦСКА вече го няма?

Че успехите му остават само в историята, че е заменен в първенството от съмнително образуван и съмнително вкаран в Първа лига клуб, че феновете са разединени и отдръпнати?

Вие, ликуващи противници на ЦСКА, с какво помага това на вашия любим отбор, който и да е той? С какво помага на вечния съперник Левски?

"Сините" могат да злорадстват колкото си искат за всички унижения, претърпени от червените фенове през последните години. Но без ЦСКА Левски по-добър отбор ли ще стане? Нали го гледахме докъде стигна през миналия сезон, когато в първенството ги нямаше и ЦСКА, и Локо Сф, а Литекс беше изваден след цирковото изпълнение на „Герена"?

Да не би да са много силните отбори в българския футбол, че намаляването им с един да е повод за радост?

С кого ще се конкурират сега сините? С кого ще играят своето голямо дерби, с Лудогорец или с новия ЦСКА, който естествено отказват да разпознаят? Нима победите над тях ще носят същото удовлетворение?

Знаем наизуст дебатите за възникването на ЦСКА, за връзките с партията в тъмните соц години, за начина, по който отборът печелел трофеите си, за това какво е „изкуствено създаден" и „естествено създаден" отбор.

То от дебати няма лошо, но позитивното за българския футбол е само едно - когато и Левски, и ЦСКА ги има и са силни, в конкуренцията помежду си качват нивото, дърпат целия спорт нагоре и дават играчи на националния. Както беше в най-силните години на футбола ни.

Каквито и вражди да имат двата гранда, да ги решават на терена. Днес да бие единият, утре другият, но съревнованието да е между самите футболисти и ако то е на ниво, трибуните да се пукат по шевовете.

А сега, като отмине комплексарската радост, че ЦСКА умря, какво ще правят ликуващите?

Нали ЦСКА победи Левски в последните шест вечни дербита, нямаше ли да е по-добре „сините" да си го върнат на терена, да съществува истински ЦСКА, когото Левски да победи - не е ли това мечтата на фена?

Утре Левски може да победи ЦСКА-София на националния стадион, след което да го направи още 20 пъти подред, но няма да е същото. Ще бъде като справедливо наказание на настанилите се на "Армията" самозванци, но не и като успех над истинския противник.

Тежко е да се признае, но със смъртта на ЦСКА лошите победиха, а всичко се реши някъде далеч, далеч извън футболния терен.

Трагедията е, че радостта на феновете беше отнета - каквито и успехи да постигне ЦСКА-София, над тях ще тегне дебела сянка. Каквото и да направи Левски срещу този ЦСКА, то няма да е съпоставимо с мачовете от миналото.

Българския футбол го очаква доминация на Лудогорец с чуждестранни играчи, без големи мачове във вътрешното първенство, без големи таланти, които да изгряват във вечното дерби и да се превръщат в символи на двата гранда. Резултатът е национален отбор, какъвто го наблюдавахме срещу Франция и Швеция тези дни.

Така че честито на радващите се, но да знаете, че пирувате по време на чума.


Забележка: Коментарът е на Милен Стаменов за webcafe.bg, заглавието е на Проспорт.бг