Защо за БЪЛГАРСКИТЕ пред евро-атлантическите ценности!

Публикувано на: 19.11.2016 08:49

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
19 ноември е. И съм длъжен да го кажа. Някак. Някъде. Аз съм български офицер и това е неотменимо.

Евро-атлантическите  ценности.

Политическото ни членство в контитентален съюз не е равнопоставено. Полага се усилие, не само да ни се внуши, но и да се съхрани образът на бедния роднина с глава чесън и сушени люти чушки в пояса. На невежия простак.

Понякога снизходително "бай Иречек" ни кани за по чорбичка на масата за атракция на още по-снизходителната маминка и изкуфелия папинко.

България е във военен съюз, в който гради ограда срещу съюзник. Такъв, който насила се опитва да ни въвлече непосредствено около театъра на непожеланите от нас военни действия. А по точно да се каже - около Театъра за пренареждане на вампирите от империите на световната конспирация.

Военни съюзници сме с държава, Върховният главнокомандващ на която, има претенции към собствените ни територии. Държава, която единствена от нашите съседки не ни е нападала в най-новата ни история, но и която единствена от нашите съседки винаги се е месела пряко във вътрешните ни дела - държавно устройство, политически процеси, граждански отношения, етническо равновесие...

България обобщи "евро-атлантически ценности", веднага след като скъса с друга блокава политическа и военна принадлежност. Ценности, без цвят и мирис. Бойните газове Зарин и Зоман имат същите характеристики. Но и  ужасяващи възможности.

България има незабавна нужда от лидери и национално самочувствие с темели, като:

1. Великото обстоятелство, че ние сме нация с над 10 000-годишен здрав корен на прадедите ни. Ние не сме катун край чуждо село. Ние не сме етнос на номади от хранителна верига. Ние имаме:

- Държава. Преминали през вековни робства или не, полели сме със собствената си кръв правото да се наричаме и защитаваме;

- Култура. Толкова велика нация и държава, че имаме привилегията да притежаваме собствена култура и собствена писменост. Да сме правнуци на най-древните цивилизации и да развиваме духа на този невъзможен за унищожение човешки ландтрейс. Толкова велика, че да я дадем и на другите и толкава неоспорима, че дори надменните съседи на бай Иречек да я признаят и впишат, като официална за континента. Собствена образователна система, която и днес дарява познание на пратеници и на чужди земи, и култури. В нашите, собствени, български университети;

- Религия. Винаги сме намирали своята национална идеология и сме я следвали. Със сигурност не сме най-религиозната нация, но и със сигурност сме устойчив ген от трудолюбиви и мирни хора, сред които има, но които рано или късно си получават анатемата, безбожници;

- Цивилизация. Имаме собствен, ярък, различен, прогресивен и мощен цивилизационен път. През древността на Градешница и Рибен, Черноризец Храбър и Преслав, народната памет, Ботев, Вазов, Алеко, Каралийчиев, Радев, Хайтов, Дончев ... Технологични достижения в рамките на географските, в древността и националните граници по-късно, обърнали посокита на векторите за развитие на световната цивилизация. Дори на съвременните производствени отношения;

- България има гражданско общество и правителство. В хаос или не, със замъглено самосъзнание и самочувствие или не, ние имаме демократична система. Защото първото и неотменимо състояние на нация ни държи будни за свободата. Драматично или не, ние винаги си връщаме свободата. С чичовци на миндера или не, винаги нацията ражда своите луди и те отвоюват свободата със своята кръв. Кръв, върху която се кълнем и плачем, пред която коленичим и кръв, която забравяме, когато проспим излъчването на лидери, които поставят чужди ценности и стратегии и личната алчност пред най-важната звезда по пътя. Нейното име е България!

1762 година. Паисий.История славянобългарска (Истори? слав?ноболгарска? ? народе и ? цареи и ? стыхъ болгарскихъ и ? въсехъ де?нїа ї битиа болгарска?).


"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин...Или не са имали Болгаре царство и господарство Ти,Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..."

И докато прелистваме от "Здравствуйте, братушки!" на "Hallo Brothers!", нека помним!

И се кланяме на и в единствения храм. Неговото име е България!

Днес е 19 ноември. Денят на великата победа при Сливница. Победа изтръгната с мощната енергия, отговорност и подвиг от цвета на нацията. Така младият Върховен главнокомандващ - Княз Александър Батенберг. Силните и велики патриоти - младите български офицери. И Негово величество БЪЛГАРСКИЯТ ВОЙНИК!

Длъжни сме да помним!

Честит професионален празник на всички колеги от строя и резерва на Сухопътни войски! Честит велик празник на България, българската държавност и българските ценности!