27 ноември

Публикувано на: 27.11.2016 09:47

Автор: Проспорт.бг

©alterinformation.wordpress.com
Ние ли не знаем какво е да си победен, без да са те победили!? Ние ли не знаем, че по тези земи крачат престъпни политически съсели!?

ТРЯБВА ДА ПОМНИМ И ПОНЕ ЗА МИГ ДА СВЕДЕМ ГЛАВИШ ПРЕД УПОЕНОТО С ВОИНСКА КРЪВ ЧЕРНО ЗНАМЕ НА БЪЛГАРИЯ!ВРЕМЕНАТА СА ТРЕВОЖНИ. СЛОЖНИ.


27 ноември 1919 г., кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен.

Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война.

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.

Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че шест години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта.

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година. През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България.

Установената с Ньойския договор сума на репарациите от 2,25 милиарда златни франка е огромна за възможностите на българската икономика и държавен бюджет. Тя представлява 22% от цялото национално богатство по оценки за 1911 година, като по този показател репарациите са по-тежки от наложените на Германия с Версайския договор. Вноските по тяхното изплащане възлизат на 55% от целия държавен бюджет по това време. Невъзможността за изплащане на репарациите е известна още при сключването на Ньойския договор, поради което той предвижда тяхната бъдеща преоценка.

България трябва да сведе войската си до 20 хиляди души, жандармерията – на 10 хиляди, пограничната стража – на 3 хиляди души, без право на тежко въоръжение. Редовната наборна армия се замества с платена наемна.

Българската армия губи войната, без загубена битка.

От отделените земи в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. 600 хиляди българи остават отвъд граница.

Най-тежкото практическо последствие от налагането на репарациите е, че те получават приоритет пред всяко друго задължение на държавата. Така тя може да емитира нови външни заеми само с разрешението на Репарационната комисия.

Да спрем до тук. не ви ли напомня всичко това за един съвременен договор със страните от "Антантата"? На ограниченията за численост на армията, пограничната стража...Не ви ли напомня за едни съвременни и тежки репарационни вноски, прикрити зад съвременните имперски впивания, прикрити зад понатие, като "пазар"? Не само "общ".

Забележка: Използвани са текстове от Уикипедия.