Лично разкрих кой как се казва и къде работи във Варна от биячите, които малтретираха феновете на ЦСКА. Отказвах да гледам мачовете им, където и да било.
Парадоксът. На практика няма треньор или скаут от първия отбор в годините, та до последния в академията им, с които да не се познавам или да съм приятел в годините. Мето Томанов, Георги Дерменджиев, Петко Петков, Любо Шейтанов, Любо Трайков, доскоро доктор Иво Якимов, Яков Папарков, Вальо Станчев, домакинът Мич и кой ли още не. Но никога не съм се срещал и не се познавам със собствениците или пък с директора.
Правя цялата тази дълга уговорка, заради само една реплика.
Чувам и чета, че Лудогорец съсипва българския футбол с политиката си на привличане на чужденци и успехите си в Европа.
В тази връзка се сещам за творчеството на морския офицер Георги Бербенков: "Изоставиха го, беше отишъл твърде напред!".
Всеки клуб има своя стратегия. Или вождиско управление ден за ден. И ако всеки клуб вдигне спортно-техническото ниво, без да мрънка и в него играят по няколко българи, то националният отбор ще има избор. Значително по-сериозен избор.
За сравнимост ще ви предложа всеки по отделно да анализира картотекираните в най-успелия, в Европа, английски клуб - Ливърпул, без дори да отчитаме, че треньорският щаб е воден от чуждоземец. Има 40 картотекирани. Ха пресметнете колко процента от тях са англичани. Според мен - 37.5
И за допълнителна сравнимост - българският участник в евротурнирите, където има 31 картотекирани. Изчислете процента на българите. За да не се чудите как да пресметнете, ще отбележа, за всеки случай - 48.4 процента български състезатели.
Толкова. И все пак - добре е да се променим. А не Капитан Георги Бербенков - вечен. В едно така просто, но така характерно за нас поведение. Да се движим сякаш напред. Но задължително, след другите.
