Капнете ракия! На пръст. За ЦСКА, магистратите, "7 дни спорт" и СВОБОДАТА...

Публикувано на: 09.12.2016 21:12

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Сипете ракия. Не лимонада. Ракия. И капнете на пръст! Ако сте на топло - може и в саксия. За Бог да прости...
 
Това няма нищо общо с непорочното или каквото е било там зачатие на Света Анна. Дреме ми на порочния орган.
 
За СВОБОДАТА капнете! За мъчителната смърт на българската илюзия.
 
Наско Сираков да станел шеф на "Армията". Най-големият съд в България беше на улицата да стене днес. Съдът стене за справедливост във философски и правен парадокс. Протестът на магистратите се охранява от милиционери. Щото на повечето ролята на полицаи им се губи.
 
Спря вестник "7 дни спорт". Днес - 9 декември 2016 година.
 
Когато една медия умира, то на тази нещастна земя умира и частица от СВОБОДАТА!!! Все едно дали изданието е било симпатично или не, все едно дали собствениците и всякакви там комбинатори са били меркантилни или не. Дори, все едно дали са се въртели пари чорни в него. Както бе.
 
Но в този вестник работиха едни от най-добрите професионалисти в занаята сред печатните медии. Истински творци и работохолични бачкатори.
 
Роди се на 5 февруари 1994 година, в навечерието на Зимните олимпийски игри в Лилехамер. Тогава за първи път се разместваха годините на летните и зимните игри през две. В Лилехамер бе за първи път. Между летните в Барселона през 92-ра и Атланта през 96-та.
 
Голямата беда на територията, загубила държавност само за 27 години е, че частният капитал не бе култивиран да носи отговорност за националната икономика. Защото тези, които трябваше да го направят, хвърляха примка и душеха, крадяха, преразпределяха, убиваха и отново от начало.
 
Гражданското общество не се състоя. Защото бе обесена за сеир всяка гражданска позиция. А и какво е тя без медии. И съвестта, журналистите, станаха слуги. 
 
Новото време роди и нови разбирания. Вече няма цензура. 
 
Има автоцензура. Защото цензурите са с вдигнат сатър. Или ще го забият пред ръката, когато посегнеш към  хляба, или в гръкляна, ако речеш да преглътнеш. 
 
А кой е по-голям от хляба?
 
Трябва да признаем, че простакът е в полпозишън. 

Часовникът на дошлото време цъка!