Всеки еничарин от "Армията" е смешник от пейзажа и предател на вярата! Точка.

Публикувано на: 04.01.2017 18:44

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Няма как да се сдържа и да не честитя на опитните зайчета. Идат избори. 2017-а.

На връх Нова година, група хора бяха вкарани в капана, между Карнобат и Айтос, за да дойде Супермен Тиквоний и да разходи един елек на бял балет в прегръдката на бялата смърт. Нищо, че бедстваха деца, дори на 7 месеца.  Не само, че ПР-ът беше гнидосмрадлив, но и толкова циничен, че циганката от "Пиротска", която ми проси от 20 години с усмивка, ще се изчерви. Не от срам. А и тя ще подпали гняв, че има много по-големи мошеници от нея. Нищо, че тя ми правеше "салта", още като бях в ЦСКА в средата на 90-те, на светофара пред ВИАС. Знаем се. Стара партия. Важното е зайчетата и мишлетата от смрадливата лаборатория да дърпат от сиропчето с отровата. Сипнато в поилката на клетката. Клетката България.

"Дневник" съобщава, че правителството (каквото и да значи това за групата политически вампири), сменило статута на "Армията" и база "Панчарево".

Цитирам:

Правителството промени статута на стадион "Българска армия" и тренировъчната база в "Панчарево", ползвани от "ЦСКА-София", и ги вкара в капитала на държавната фирма за управление ни имоти "Национална спортна база" ЕАД.Имотите заедно с построените в тях сгради и съоръжения стават от публична държавна частна държавна собственост. Досега терените се управляваха от Министерството на младежта и спорта.

Има едно страхотно тълкувание на Конституционния съд по темата, доколкото Основният закон е пропуснал съществено този въпрос и в него отсъства изричен критерий.

Според КС всеки правен субект може да е носител на частна собственост. Държавата и общините също могат да имат частна собственост, тъй като участват в гражданския оборот. Властническите правомощия на държавата и  необходимостта тя да използва собствеността си в обществен интерес, не прави собствеността й задължително публична.

Разграничението е следното: публична държавна и общинска собственост е онази, която обслужва обществени интереси, т.е. такива интереси, които не могат да се задоволяват от собствеността на останалите правни субекти.

С думи прости. Преминаването на "Армията" и "Панчарево" към НСБ в качеството и вече на частна държавна собственост, превръща всичко там, в Борисовата градина, в частен интерес, непубличен, необществен. И е несъстоятелно, който и да било там да претендира за народната любов. Вече и по статут. А всички останали да забравят за обществен контрол.

Нещото правителство бърза. И така трябва. Обещанията са си обещания, договорките - договорки.

Искрено и лично. Твърдях, че е време разделно. Не, то свърши. И всеки, приел статута на слуга, е еничарин. Предател на вярата. Смешник от пейзажа на частната държавна собственост. Точка.

Щастлив съм, че 2017 година стартира така. За да разбера колко точно и правилно съм постъпил, когато отказах да участвам в тази престъпна еквилибристика. Заможните човеци са си заможни човеци. Защото знаят как да прибират, крадат, влизат в договорки.

Останалите сме щастливи. Не всичко е пари. На някои от нас сензорите работят за ЦСКА.

И съм благословен да е така.

Преди минути мой приятел, професор по публични комуникации и отличен анализатор, написа във Фейсбук, че новата мода на неолибералите е да обясняват провалите с "пост истина".

Като бивш армейски офицер, либерален, но от социал-демократически тип, ще се изразя публицистично и умерено: Да ви го начукам в пост истината!

Някой политически идиот повтаря другаря Живков, не само в просташката публична комуникация. Но и априори. Нали помните татовата "малка правда"!? Прецакан си, но имаш бонус. Разбрал си го. Макар и прецакан.

Освен в пълния архив на БНТ, никъде няма да намерите нещо, на което някои от нас бяха свидетели през 1978 година. Откриваше се паметник на ятака дядо Вълко от Сухаче, в Сухаче - Червенобрежко. Дойде другарят Живков. С вертолет Ми 8. Държа ни реч. И приблизително каза нещо такова: "Ей, ама не ма обичате бе! Дадоаме ви големи кооперации, дадоаме ви индустрия, атомна централа ви построиаме, ама това врачаните не ме обичате бе...Хахахахахаха...!"

Така беше. Вероятно, не защото във врачанско битува поговорка: "Нема значение кой а на власт, ниа сме у опозиция!"

Е, ние сме си на нашия път. Да му мислят еничарите и идиотите на публичната комуникация.

Продължавайте да избирате маймуните от същия клон!