Мануела Малеева, Таков и Иванов са белязани комунисти в нова партия, а вие? (НЕ Е ЗА СПОРТ)

Публикувано на: 08.01.2017 16:12

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
В хубавата студена неделя прочетох един материал в БЛИЦ, който със сигурност има компрометиращи цели. Свързан е с напомнянето за миналото на Мануела Малеева, Кристиян Таков и инициатора-лидер на новоучредената партия - Христо Иванов в бившата сграда на Дома на българо-съветската дружба, където се помещаваше и Националния комитет за българо-съветска дружба. Напомня се, че Мануела е дъщеря на майка си, която пък, след като обрала облагите на комунизма, се извъртяла към Костов и получила дар от златно парче земя. И е вярно.

Кристиян Таков е внук на легендарен нелегален, член на Политбюро на ЦК на БКП и Заместник-председател на Държавния съвет (т.е. на Тодор Живков) - Пеко Таков. Не знаят вероятно, за да добавят и нелегалното му име, с което бай Пеко си беше известен, а именно - бай Васил. Всичко това е вярно.

И накрая Христо Иванов. Той пък бил в тясна комунистическа връзка чрез майка си, която е родена в Москва, в комунистическо семейство и била в много близки отношения със семейството на Вълко Червенков. Убеден съм, че е така.

Като средношколец обаче, участвах всяка година в Националния политически конкурс и пишех реферати на различни теми. Като абитуриент достигнах категорично до национална битка, победих в окръга безапелационно и т.н., и т.н.

В  трети курс (на 18 години), реших да проуча партизанското движение в моя край, преди всичко отряд "Гаврил Генов". Предварително знаех, че краеведската ми тема няма шанс на национално ниво. Но... Срещнах се с всякакви хора от онова време. Включително мой селски, прокурор във Върховна прокуратура, който остава жив, само защото отварят врачанския затвор, а той е в килия: "Смъртен". На свой ред спасява навреме селския полицай, когото новите вече изправили за разстрел пред цялото село. А бил кротък човек и помагал на всички. Вероятно и 5 минути са щели да бъдат фатални. За това всички си спомнят и днес. Говорили сме си и за някои много неудобни случаи на явно разчистване на сметки.

Но установих нещо изключително важно. Идеите на комунистическото движение преди 9 септември са прониквали основно в гимназиите и висшите учебни заведения. Бай Иван с ралото нито е имал възможност, още по-малко и намек от желание за политическа дейност, освен това смъртна. А учениците в гимназиите и университетите тогава по правило не са били от бедни семейства. Няма как. За тях - позиция ратай и слугиня. Само по филмите някои изиграват господин за един ден.

Знаех и знам много имена. След 10 ноември проследих какво се случва. Партизански командир, след 9 септември 1944 година -  професор и след 10 ноември си остана заможен човек. Защото си върна земите. А те са няколко стотин декара. Колелото се завъртя точно по този начин. Този, за когото се сещам и споменавам на прима виста е от селото на госпожа Нинова. Съвпадение.

Царят се върна премиер на републиканска България. Разбра се да ни оправи за 800 дни. И ни оправи.

Да не досаждам и в заключение: През 866 година Борис Първи избива 52-а боляри и родовете им. Установява вяра, а синът му по-късно - империя с кръв. 52 знатни рода. Погубване и на последния благородник по кръв след 500 години диаметрално противоположна посока на верско и държавно развитие. Намираме цар по конституция някъде във Виена...

На какво отгоре имаме претенции за лустрация!? Толкова сме малко, че е безкрайно трудно да откриете разликите. Повечето сме нещо /извинете метафората, но съм на автомобилна тема, заради студа/, като бутало в долна или горна мъртва точка...

Светът се променя. Той винаги е бил свиреп. Но става непоносимо свиреп. Единствено сплесканите мозъци ала Мето от Клисура не вдяват, че лустрацията е дъвка за беззъби идиоти.

Дано събралите се имат енергията да сторят нещо добро. Приказките за реформи и "еволюционни революции" са чичовски. Т.е. - родни и непреходни.

Писах по принцип. Не познавам лично никого от упоменатите партийни учредители, но знам други от тях, с които си упражняваме мозъците и спорим за верния път. Като чичовци.

И все пак се надявам  те да действат!