Професор Бисер Цолов ограмоти Красен Кралев и популистите в спорта

Публикувано на: 18.01.2017 22:17

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Професор Бисер Цолов
Професор доктор Бисер Цолов, Ръководител е на катедра "Мениджмънт на спорта", написа коментар под заглавие "НЯМА ЛОША СИСТЕМА НА СПОРТА, ИМА ЛОШО УПРАВЛЕНИЕ", който за втори път поставя тежкия въпрос за безотговорното говорене и още по-безмисленото управление на спорта. Препечатваме коментара на уважаемия професор, без редакторска намеса.


Трябва да призная, че идеята осенила ме, за да озаглавя така краткия си коментар, се роди след последното интервю на министъра на младежта и спорта в оставка г-н Красен Кралев. Интервю, дадено в предаването "Спортна треска“ и публикувано на електронната страница на министерството с подобното заглавие: "Няма лоша спортна инфраструктура, има лош мениджмънт“.
 
Мисля, че в него има два момента, които заслужават по-задълбочено внимание. Първият е свързан с изразената от г-н министъра теза, изведена и в заглавие: "Няма лоша спортна инфраструктура, има лош мениджмънт. В момента има дефицит на кадри и нямаме обучени хора, които да управляват зали, стадиони и спортни съоръжения“.

Направената констатация, отразяваща важен проблем в системата на спорта не е нова. Тя бе представена от министър Кралев преди повече от година и половина на една от неговите лекции в Русе, посветена на публично-частното партньорство и инвестициите в спорта. Тогава си позволих да изразя становище. Ще си позволя и сега (по-долу) да припомня своето мнение от 12 май 2015 г., което си е напълно актуално. Актуално е не само поради съдържателните уточнения в него, но и поради факта, че както тогава, така и днес (21 месеца по-късно), държавното управление на спорта прави същата констатация. Или с други
думи констатира, че през този период не е свършило нищо по проблема.
 
Малко по-любопитен за мен обаче е вторият акцент в посоченото интервю. А той е: "Ние трябва да сме наясно какво искаме от спорта и да имаме дългосрочна стратегия. … Повече от 25 години ние, като нация, не сме си отговорили на стратегическия въпрос дали искаме медали или здраво поколение. … Трябва много ясно да си отговорим какви са ни приоритетите и да ги следваме.“

Разбира се, казаното тук не е напълно вярно. Не е напълно вярно най-малкото поради факта, че през последните две десетилетия във всички програмни и нормативни документи в спорта ясно са формулирани целта и приоритетите пред системата. И за да не бъда голословен все в този смисъл ще си позволя да цитирам ЗФВС, приет в далечната 1996 г.:

Чл. 2, ал. 1. "Целта на физическото възпитание и спорта е подобряване на здравето и физическата активност на нацията чрез системни занимания с физически упражнения и спорт от всички възрасти“.

И ал. 2. "Създаването на необходимите условия за системно практикуване на физически упражнения и спорт, както и за издигане на спортния престиж на нацията, е приоритетно направление от социалната политика на държавата и общините“.

Друг е въпросът, че в своята цялост изповядваната цел в годините на преход, и днес, няма нищо общо с реалната действителност. И основната причина за това произтича от факта, че ясно изразените социални функции (здравни, образователни, възпитателни и пр.) на спорта, макар и да са изключително важни за българското общество, не носят така необходимите за управляващите политически, популистки, дори бих казал и демагогски PR дивиденти, както това успешно може да го прави спортът за медали.
  
И тук възниква въпросът: "Може ли ефективно да се управлява системата на спорта, ако …. не сме наясно какво искаме от спорта, ако нямаме дългосрочна стратегия….и ако не можем да си отговорим какви са нашите приоритети. Отговорът, според мен, е еднозначен.

Ето защо, без да визирам конкретен управленски екип в годините на преход, мога да кажа:

"Няма лоша система на спорта, има лошо управление“. И бих добавил: "Управление, което не е наясно с приоритети на системата, която управлява“. ….

Затова и спортът е виновен да сме, може би, най-болната нация в Европа.

Забележка: Заглавието е на Проспорт.