Ахкат по низвергнати от "Армията"

Публикувано на: 06.03.2017 10:43

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Даниеле Нерви
В говоренето, извън изтънчеността на жълтите павета, обикновена се заключава, че козата си сака пръч.

Та в българския футбол е добре да се оглеждаме за добрия ген и да не го изпускаме.

Нека се обърнем с лице към два тима. Нефтохимик, известен на властите в Европа с името Мастер Бургас и Пирин от Благоевград.

Христо Янев влезе на пожар през  есента и направи, каквото можа с натирения си екип от меката на родния футбол стадион "Българска армия". Имам цялото основание да го съсипя, заедно с останалите за свършената мръсна работа през лятото, след като се бяха качили на постамента за вечност след спечелената купа в движение от В група. Но личните емоции нямат нищо общо с таланта и възможностите на Янев на треньорската скамейка и на екипа.

Към този екип ще обърна специално внимание на един треньор. Срещу Славия се видя за пореден път един отлично подготвен кондиционно отбор. Неслучайно без загуба тази календарна година, с две победи и две равенства. Казва се Даниеле Нерви. роден през 1962 година, от Бреша. където иконата е Роберто Баджо. Огромен опит. На няколко пъти бе близо да работа у нас, но все нещо се случваше. Миналата година бе лектор на треньорския курс за Лиценз УЕФА Про, пратен по програма на УЕФА от легендарната школа за треньори в Коверчано, Флоренция. Янев обаче не е забравил и е поканил веднага италианеца. А той разбира, много разбира тази работа. без подценяване на нашите специалисти, за някои от които неясно защо няма ангажимент на професионално нива. Сещам се в движение за Професор доктор Марин Гъдев и Доцент доктор Евгени Йорданов.Мога да спомена и по-млади таланти в професията.

Нерви използва възможно най-модерната GPS система за работа и изцяло прилага подробно разработена италианска методика за изграждане и управление на спортната форма, при интензивен цикъл на футболния шампионат.

Селекцията на бургазлии пък не подлежи на критичен коментар. Ето само някои от състава срещу Славия.

Янко Георгиев - отличен вратар, финалист за купата на България с Поморие. Ангел Грънчов - няма смисъл да обяснявам. Георги Хашев - местен и опитен.Яни Пехливанов - изключително умен и опитен играч, финалист за Купата на България с Поморие.Ранди Онуоха - холандски нигериец, все още енигма, но видимо нужен чужденец за сложния пост на ляв бек.Йордан Йорданов, един от героите и изгонените с Грънчов на ЦСКА от миналия сезон и спечелена Купа на България. Много талантлив перничанин.Емануил Манев - един от онези герои на Поморие за Купата на България, играл дори в Чехия.Николай Дюлгеров, един от най-големите войници в българския футбол с много опит у нас и в чужбина. Георги Вълчев - един от най-добрите опорни халфове в елита. шампион на България за юноши старша възраст и голям опит в А група с Локомотив Пловдив. Владислав Романов - много силен футболист, с изключително голям опит в професионалния футбол. Иван Вълчанов - шампион на България, сериозен опитв българския професионален футбол, преминал и през италианския Новара в Среия Б. костадин Хазуров - много дълга биография у нас с Пирин и ЦСКА и навън с белгийския Лиерс и два израелски отбора. Също герой на убития ЦСКА от миналата година. С купа, 26 мача и 31 гола.

При Пирин още есента си личеше, че отборът има много висок потенциял. Но както кучето прилича на стопанина си, така е и с отборите в спортовете. За футболя 1000 процента с точност. Стефан Генов се изниза, така както е дошъл и както е усещал професията цял живот вероятно в безкрайната роля на помощник с недиректна отговорност. А там бе сложно. Публиката и сърдита.

Милен Радуканов, точно като Янев се замеси много лошо в емоциите около ЦСКА. Точно, когато се търсеше оптимизиране на дълга, той си позволи надменност, като наставник на Славия, да предяви претенция да го помолят с букет. Спомням си, че тогава го сдъвках и изплюх в коментар.

Но Милен може. И ако играчите не бъдат дървени глави, а слушат, тепърва ще разплакват съперниците, а някои от тях ще излутят от гнездото на орледата, както често се е случвало на играчите от този край.

Малцина си спомнят, че преди повече от 20 години Милен бе част от отбора на Пирин, играл за Купата на България и като финалист - турнира за Купата на носителите на национални купи, с преминат кръг в него.