Утринни размисли за задниците

Приплъзвам в задръстване. Няма прескачане от втора. На една спирка забелязвам момиче. Нямаше как да му обърна внимание, защото беше с гръб. Но имаше забележим, да не кажа голям, задник.

В повечето случаи стройните и красивите, като мен, ще си припомнят някоя и друга пиперлива закачка. Но от стройните и красивите, но на години, като мен, се очаква мъдрост. Житейска философия...

Замислих се и продължих да побутвам между първа и втора.

Ами да. Виждаме младия голям задник, но не забелязваме очевадното. Когато някой е голям задник.

Задниците си имат ибрикчии. Най-големите задници - много големи ибрикчии. А главните задници - главни ибрикчии.

Избрах да участвам в проекта "ЦСКА 1948", защото всеки философски порив ме води само и единствено към спорта и неговата харизма да имаш чест и принадлежност от любов. Не към ближния, а към идеята. За задник няма и помисъл.

Други мъдреци, от известното северозападно течение на "Неоспоримите" твърдят, че щом виждаш къси поли е време за летни гуми. Знам ли!? Времето отново захладня.

Има задници и задници...