Споменът ми е, за да разберат момчетата, че имат висок хоризонт и могат да воюват до откат, за да вдъхнат живот на мечтите си. Снимките на Деси Захариева са от двубоя срещу БМ спорт. На пейката познати лица. И така:
Беше пролетта на 1998 година. Някъде в прехода между март и април. Георги Василев не беше допуснал до тренировка 4 момчета. Всички те родени 20 години преди тези на снимката. Двама през 1978 година, двама през 1979 година. Седяха тъжни до тъч линията. Първи терен на Панчарево.
Аз бях отгоре по ската, на сянка под дървото и ги гледах. Единият от тях им беше капитан на юноши. Обърна се към мен и ме попита защо се подсмихвам. Казах, че скоро ще ме подминават, като непознат. Не вярваха.
Помолиха ме след тренировката да ги закарам до едно кафене край "Плиска". Като се качиха, то повторих, че служебната ми кола е милионен трезор. Те отново се изсмяха.
Те бяха: Мартин Петров, Стилиян Петров, Тодор Кючуков, Александър Томаш.Томаш беше капитанът.
През януари 1999-а, няколко месеца по-късно, продадохме Мартин на Сервет за еквивалент в германски марки за 1 200 000. През юли - Стилиян в Селтик, точно за 5 100 000 марки (всяко друго твърдение е невярно). По-късно помогнах еднолично на Тошко да премине в Сигма Оломоуц. ЦСКА получи 65 000 евро, т.е. около 130 000 марки, които вече не бяха налична в обръщение валута. На Томаш, като състезател, не успях да помогна. Не е имало и ситуация.
С други думи - работете и стискайте зъби! Всяко движение в големите орбити е възможно не само, защото ние имаме връзки по света. А защото имате висок, много висок футболен капацитет. Всичко друго, извън ЦСКА в момента, е невярна цел. Слушайте старото куче!
И вчера бях недалеко от вас, гледах ви и се подсмихвах...
