Ще ви разкажа за един голям български циганин, българския химн и знамето

Публикувано на: 22.03.2017 16:59

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Признавам си, че умишлено задържах да отбележа една европейска титла. В обичан от българите спорт.
 
Вчера чух, че Кубрат отново ще се бие у нас, а брат му Тервел ще подгрява. Това хубаво.
 
Но и забелязах страстта на една поръчкова аматьорска анкета, на тема ЦСКА. Забелязах огромния, почти колкото населението на Китай интерес към Валери Божинов във втора дивизия на огромната страна.
 
Но кой е Даниел Асенов? Какво ви пука! Един циганин. Какво толкова!?
 
Сутринта гледах едни в някоя от телевизиите как замерят лъва и маймуните в благоевградския зоопарк. И безсилие. На местна власт, полиция. Помислих си, че хората от Народната милиция биха могли да ги поканят любезно на разходка. Благоевград е хълмисто място. Много хора не издържат наклоните и се спъват. Синини излизат. Но така е по наклоните.
 
С други думи - цигани всякакви. Паспортите - български.
 
Реших да ви разкажа. Точно преди 10 дни изпращахме майка ми на софийската автогара. Неделя, по обяд. Подранихме. Качихме се на втория етаж, а аз останах да купя кафе. Още с подхода към бара забелязах две момчета, добре облечени цигани и едно русо момиче да оглеждат и да обсъждат тортите от витрината, сандвичите... Наредих се и точно, когато ми дойде реда, по-ниското момче застана, за да поръча. Беше му ред. Но барманката го скастри, че опашката не е оттам и заради белите ми коси го прати да се нареди. Нисичкият младеж видимо се смути и тръгна да изпълнява.
 
Спрях го с ръка и с поглед му посочих да се върне и си поръча. То започна да реди дълга заявка, а стоящият зад мен започна да пръхти, като скопен катър. Обърнах се и спокойно попитах сумтящия дали е нервен. Той ми отговори, че е само за едно кафе, а трябва да чака. Тогава му казах, че аз чакам за кафе, но пък съм за българския химн и българското знаме. 
 
"Не ме интересуват!" - тросна ми се той. "Е, като не те интересуват, ще погледаш сега как едно циганче пазарува, щото мен са ми много важни!" - резнах обратно и се обърнах към нисичкия младеж и изчаках да поръчам кафе.
 
Дребосъкът пред мен беше Даниел Асенов. Две седмици, преди това, бе спечелил "Странджата". А в бокса да спечелиш "Странджата" е все едно да вземеш "Уимбълдън" в тениса. Най-старият и най-велик турнир в света на нормалния, а не договорения цирков бокс за пари. Та Тайсъна от Кукорево не показа на никого кой е. Самочувствие - нула. 
 
Тайсъна от Кукорево вчера стана европейски шампион за младежи до 22 години в Румъния. Има титла и при мъжете, беше олимпиец. До 17 май все още е на 19.

 
Даниел Асенов-Тайсъна е циганин. И той нито го е крил, нито може да го направи. Но той е огромен български състезател, на когото свирят българския химн, вдигат националния флаг и залата става права, застава в положение "Мирно".
 
За финал ще ви кажа още нещо. Които ме познават знаят, че след футбола, боксът е втората ми голяма страст. Имал съм огромния професионален и човешки шанс да другарувам и обикалям света с последното велико поколение български боксьори. Това на олимпийския шампион и страхотен приятел Даниел Петров-Пинчера, капитанът и приятел Свилен Русинов-Чичето,  който "сапунисваше" фамилията Кличко, Серафим Тодоров-Сарафа, един от най-великите таланти в историята на бокса, изумителният, неземният  и брилянтен техник и тактик Александър Христов, страхотният ми приятел Тончо Тончев...
 
Запомнете нещо от мен. Няма елитен български боксьор, без оглед на етноса, с когото да не можеш да се разбереш. Няма елитен български боксьор - неблагодарник.  Дори само за добрата дума.
 
Но има толкова много велики български футболсти, които рано или късно мутират в неблагодарници. Почти всички мислещи се за големи футболисти, рано или късно мутират в неблагодарници. Почти всички български футболисти, без милиметър мисловна координация, рано или късно се превръщат в неблагодарници.
 
Изключително рядко, до изключено, елитен български боксьор престъпва закона. Боксьорите с класа са скромни, сговорчиви, тихи, често простовати и най-често честни. Патят си. Но те са свикнали на това. Боксът не е само спорт. Той е сложна философия на честта.
 
Вероятно един ден ще се запозная с Даниел Асенов. И ще бъда щастлив. Вероятно един ден в Благоевград ще намерят как да си опазват лъва и маймуните. Ще бъда щастлив.
 
Но всичко това е така различно. Един огромен диагонал.
 
Честито, Даниеле! Знам, че само още мъничко усилие и светът ще говори за теб. Не бързай с парите!
 
По-напред е олимпийското злато.  Ще ти отива...