ЦСКА 1948 не е канарче на прозореца!

Публикувано на: 11.04.2017 10:53

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Тази сутрин гледах телевизионно интервю с един от значимите творци на новото време на България, във връзка с негова песен. Стефан Вълдобрев.

Чух, а и той обърна специално внимание на стих от нея.

...Мъча се, но все не мога

да се помиря със Бога,

да обичам без цена,

всичките си тъмни бесове да укротя...

Замислих се. Пропуснах трети ред.

Защо, всъщност, е така и кого засяга?

Свободолюбивите. Свободата не е помирение. Тя е бесове. Друг е въпросът дали те могат да бъдат черни или бели. Бесове. Няма помирение, примирение...

И се замислих още, че Левски е утопичен в мечтата си. За чистата и свята република. Републиканските устройства рано или късно раждат хаос, потичат реки от кръв.

Смирените си искат царя, президента, диктатора. В отсъствието им демократичните послания и правила отключват бесовете на хаоса. Свободията.

Бойко Борисов бе оплют. Пееше се, че е педераст, педераст. Че партията е криминална. Избраха го/ги.  Корнелия Нинова бе плюта, имаше и някакъв Булгартабак, а с нея и Генерал-майор Румен Радев - Президентът. Избраха ги.

Виждаха корист, измама, пополизъм, байпас сред останалите. Избраха ги.

Съмнявам се, че помирението и свързаното с него смирение са благодетел. Те раждат примирените и робите. Тираните, сатрапите...

Най-сетне намерих за себе си философска основа за нещо, което ме занимава ден и нощ. Като част от собствените ми бесове и отсъствието на порив за смирение с Бога.

Търсех обяснение, извън отпадналите от корист, защо създадохме така страстно ЦСКА 1948. И живеем с това. Вече съм убеден.

От свободолюбие.

Собствените бесове не разрешават да стоим в стадото. Да приемем престъплението. Ние сме далеч по-малко от другите. Засега.

Но не бутикови. А свободни. Колкото и опасно да е това.

Орел в клетка не е нищо повече от гласовито канарче на прозореца!

И не обичаме с цена.