Здравко Лазаров е победил рака

Публикувано на: 17.04.2017 21:15

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Здравко Лазаров
Здравко Лазаров е един от емблематичните и все още действащи български футболисти. Играе на постовете халф и нападател. На 20 февруари навърши 41 г. В момента е футболист на третодивизионния Хебър (Пазарджик). Започва кариерата си в Локомотив от родния си град Септември. Юноша е на Локомотив (Пд). У нас е играл още в Янтра (Габрово), ЦСКА, Миньор, Славия, Левски, Черно море, Локо (Пд) и Монтана.
 
Общо 7 години е ритал в турския елит. С Коджаели става носител на купата през 2002 г. Минава и през Газиантеп и Ерджие. През 2008 г. отива в руския "Шинник". 10 г. играе и за българския национален отбор.
 
Здравко Лазаров - Електричката записва над 700 мача в кариерата си. Женен. Има син и дъщеря. През миналата година е диагностициран с онкологично заболяване. След успешно лечение у нас и в Турция в момента е клинично здрав.
 
Г-н Лазаров, през февруари навършихте 41 години, като вече 25 от тях продължавате да сте активен футболист. Как се справяте и на какво отдавате своето спортно дълголетие?
 
- Не е лесно. С много труд и много лишения. Но от малък спортът е моят живот. Ако не се занимавам със спорт, не знам какво друго мога да правя. По-голямата част от живота ми мина на терена. Така че трудно е, но се справям. Свикнал съм да тренирам, да се движа и да изразходвам енергия. Най-важното обаче е, че се опазих от сериозни контузии.
 
- Докога смятате да играете?
 
- Все още не мога да преценя. Мислех си да е сега до лятото, но ще решавам, като свърши сезонът.
 
- След Монтана дойдохте да играете в Хебър (Пазарджик), който е третодивизионен отбор. Нямахте ли опции да продължите в елита?
 
- Прибрах се тук, защото ме сполетя неприятна болест. Ако не се беше случило това, аз си имах договор с Монтана и можех да поиграя още 1 г. в "А" група. Но като се случи така с мен, обадиха ми се от Пазарджик, че ще възраждат футбола и ако мога, да помогна. Съгласих се.
 
- Да поговорим за заболяването ви. Миналата година непосредствено след като навършвате 40 г., ви откриват това онкологично заболяване. Беше ли шок за вас поставената диагноза?
 
- Наистина беше голям шок за мен, но най-вече за моето семейство. Невероятно е. Защото наистина току-що бях навършил 40 г. и играхме мач. След него почувствах болка, започнах изследвания и се оказа, че е най-лошата болест. Отидох във Военна болница и направих всичко необходимо. Най-вече искам да благодаря на д-р Василев, който много бързо се намеси. Направи ми супероперация. Заминах за Турция, където минах химиотерапии. И засега вече 1 г. всичко е нормално.
 
- Съвсем наскоро бяхте в Турция за контролни прегледи?
 
- Да. Миналата седмица бях там. Резултатите са добри. Надявам се така да продължи и занапред. Защото при тези заболявания рисковият период е 5 години. На всеки 6 месеца ще ходя да ми правят изследвания.
 
- Да, но продължавате да играете.
 
- Той и докторът ми каза да не спирам, но леко. Да поддържам форма на малки вратички. Като му казах, че играя на голям терен, той се хвана за главата. Но аз съм си такъв. Не мога да легна да лежа. Трябва да съм постоянно в движение.
 
- По време на мач все пак натоварването е голямо. Не чувствате ли някаква по-голяма умора?
 
- Да, има лека умора, но се преодолява. Всичко е в главата. Като не се мисли за болестта, а се мисли позитивно, всичко се преодолява.
 
- Важна ли беше за вас ролята на семейството ви в това страшно изпитание?
 
- Естествено. Ако не беше семейството ми, сигурно друго можеше да се случи. Аз, честно казано, малко се бях отчаял. Жена ми ми даде огромни сили. Постоянно ме подкрепяше, беше невероятна. Най-лошото е, че близките ни го изживяват много по-тежко от нас. За жена ми 1-2 месеца животът беше някакъв ад, но постоянно беше до мен и ми вдъхваше кураж.
 
- Колегите и приятелите ви знаеха ли какво се случва. Получихте ли подкрепа от тях?
 
- Аз не исках много да се разчува заради децата ми. Синът ми е голям и на него му обясних, но дъщеря ми е сравнително малка и поради това не исках да се разчува много. Но имаше и приятели, които ми се обаждаха за подкрепа. Стилиян Петров ми се обади. Играех в Монтана тогава и на Стилиян баща му знаеше. Той явно му е казал и Стенли се обади. Като знам той през какво мина, моето сигурно е нищо в сравнение с него. Но се обади, попита с какво да ми помогне, даде ми кураж.
 
- Да се върнем към футбола. Играли сте в много елитни български отбори, както и в турското и руското първенство. Има ли мач, който никога няма да забравите?
 
- Те са много, но няма да забравя мача, когато спечелихме с Коджаели купата на Турция. Тогава победихме Бешикташ. Беше една невероятна среща. Страхотна еуфория и усещане. Друг мач, който няма да забравя, е контролата с Арсенал в Австрия. Победихме ги 4:1, аз вкарах два гола. Но по принцип всички мачове са ми скъпи. Със сигурност съм изиграл над 700 и всички ми се въртят като на лента. Все едно беше вчера. Много бързо минава при нас, спортистите, времето. Голямо изживяване бяха и трите мача, които играхме на европейското първенство в Португалия през 2004 г. Невероятна атмосфера.
 
- Яд ли ви е за европейското в Португалия?
 
- Яд ме е, защото играхме и в трите мача много добре. Като равни с равни със силни отбори. Просто малшанс. Аз го отдавам на това - лош късмет.
 
- Българският футбол се тресе от непрестанни скандали, дори и в момента. Това според вас спъва ли развитието на спорта като цяло, отразява ли се и на националния отбор?
 
- Разбира се, че се отразява. Аз играх в националния отбор 10 г. от 2003 г. до 2013 г. В това време основата на отбора бяхме футболисти, които играят в чужбина. Взимаха се само по няколко момчета от Левски и ЦСКА. Сега много малко от националите ни играят на високо ниво извън България и това се отразява. Скандалите, ситуацията в държавата, всичко се отразява.
 
- Какво трябва да се промени? По-силно вътрешно първенство, спонсори, ситуацията в самите отбори?
 
- Естествено, ако има пари и нормална обстановка, всичко ще е по-различно. Виждате, че само 2-3 отбора нямат проблеми, всичко друго е разтърсвано от скандали. Футболистите чакат за заплати, има и много други неразбории. Като играех в "Локомотив" (Пловдив), сме чакали по 3-4 месеца за заплати. Аз например, като се прибрах от Турция, имах възможности, но другите момчета вземаха заеми, за да се издържат. Как да мислиш за футбол, като трябва първо да мислиш как да оцелееш. Не е професионално и се отразява на играта на футболистите.
 
- Рецепта срещу това има ли?
 
- Рецептата според мен е държавата да се намеси. Ще дам пример с Турция, където федерацията отпуска на клубовете по няколко милиона, допълнително се привличат спонсори и нещата вървят. Само погледнете какви футболисти играят в тамошното първенство. При нас някакви президенти на клубове в продължение на години не плащат. Накрая казват: клубът фалира. Това какво е. Без намеса на държавата това няма да се оправи. В България, за да има силно първенство, трябва да има силни "Левски" и ЦСКА. Вижте какво прави Лудогорец. Със суперорганизация и пари само за 5 г. направиха нещо невероятно. Но без сериозна конкуренция и за тях не е добре. Ако само чакат на европейските мачове, няма как да стане. Трябва силно вътрешно първенство.
 
- Друго ли е отношението към футболистите в чужбина? Например в Турция, където сте играли. Тук за най-малката грешка на даден футболист става нещо страшно. Да не говрим за треньорите.
 
- В Турция е невероятно да си футболист. Издигнат си на голяма почит. Уважението е страхотно. Просто няма сравнение между нещата в България и Турция. Никакво сравнение - като бази, първенство, заплащане, уважение, отношение, всичко. С две думи - трябва да е силна държавата, за да има силен спорт.
 
- Има ли нещо, за което съжалявате във футболната си кариера?
 
- Ако има нещо, за което съжалявам, е, че не можах да отида в Галатасарай, откъдето страшно ме искаха. Много силно играех тогава в Газиантеп в Турция. Румънската легенда Джика Хаджи беше треньор на Галатасарай и държеше да ме привлече. Говорихме с президента на Газиантеп, но той категорично отказа да ме пусне. Галатасарай е уникален клуб, от големите европейски клубове, и щеше да е връх в кариерата ми, ако бях играл там. Но така е трябвало да стане.
 
- Имали сте много възможности да останете да живеете в София или Пловдив. Но се върнахте в Септември. Даже бяхте общински съветник в местния общински съвет. Блазни ли ви политиката?
 
- Привързан съм към родния си край. Тук ми е най-добре. Тук е семейството ми. Така че засега съм си тук и съм доволен. Що се отнася до политиката, приключих с това. Бях 1-2-години общински съветник, но там е голяма мръсотия и се отчаях. Исках с нещо да помогна на града, но видях, че нищо не става, и сам се отказах. Вече съм далеч от тези работи, отвратен съм и не искам повече да се занимавам с политика.
 
- Колкото и дълго да продължава кариерата ви на футболист, все пак ще свърши. Какво следва след това?
 
- Ще мисля. От лятото по-сериозно. Имам "А" лиценз за треньор. Мога да съм помощник-треньор в "А" група и старши треньор в "Б". С каквото и да се занимавам, то ще е свързано със спорт. Аз от друго не разбирам. Ще мисля, бъдещето ще покаже. 

ЗАБЕЛЕЖКА: Интервюто препечатваме от plovdiv24.bg