О, не! Само тава - не!
ЗС на БФС потвърди, че е депозиран писмен отказ от червенитеза участие в следващото първенство на Югозападна "В" група. Поради това тимът на Пещера няма да бъде изваден от състава на групата, съобщава offnews.bg Става дума за втория състав на Тире София, който беше бастисан.
Изпадащите по зоните остават два - Чепинец Велинград и Велбъжд Кюстендил. Баражите за влизане пък бяха изтеглени днес и изправиха ЦСКА 1948 срещу Брацигово и ФК Кюстендил с Елин Пелин. Срещите са в сряда от 18.00 ч. на стадионите в Самоков и Радомир.
Както е известно, - София 2 изпадна от "Б" група. Тимът беше създаден, за да се обиграват таланти от школите на фалиралия ЦСКА и Ловеч. За треньор дойде Светослав Тодоров. Участието му ще бъде запомнено най-вече с писмо от УЕФА за съмнително високи залози на мач срещу Царско село през есента.
Следват нови залози. че следващия шампионат ще бъде упражнен натиск за влизането на Царско село и Ботев Луковит от Ловеч в "А" група.
Докато светът мисли за футбол, у нас си мерят номера на обувките.
От днес светът на българския футбол е така различен и дъждовен. Хората плачат. А излъганите са с десетки семейства повече.
Няма да се плашите! Заможните хора ще изведат каруцата отхкалта. Е, вие няма да бъдете в каруцата.
Никола Вапцаров
Вяра
(Моторни песни, 1940 година)
Ето — аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! —
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
„Как, искаш ли час да живееш?“
Веднага ще кресна:
„Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!“
За него — Живота —
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? —
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? —
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право —
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! — Не струва! —
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
