Дали 41 не е шампионски знак на ЦСКА!?

Публикувано на: 11.06.2017 21:05

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Преди известно време публикувах списък с 40 имена, които вече никой няма да може да изтрие от историята на ЦСКА. 40 имена, които трасираха спортно-техническия триумф, както в София, така и на баража за влизане в Трета лига.
 
Но ще добавя още най-малко пет, когато изказвам благодарност за свършената с момчетата работа.
 
ЦСКА стартира веднага след учредителното събрание на 19 юли, миналата година с Адалберт Зафиров начело и с помощта на неговия брат Мартин Зафиров. А всички заедно - с надежда.
 
Скоро този тандем отпадна от ръководенето на отбора. Не пасваха идеите, още по-малко действията на спортно-техническия щаб и целите, които стояха пред отбора. Да не говорим, че в контролата срещу Костинборд  хората видяха волността да бъде допуснат в игра чужденец. В случая афронякакъв. Още на областно ниво.
 
Бих искал да благодаря на Ади Зафиров, че стартира! Да благодаря и за това, че ни показа как не бива да се прави. Включително опита да се разпусне отбора, след отстраняването му.
 
Сега мажорно.
 
ВАЛЕНТИН ИЛИЕВ начело на ЦСКА бе силно неочакван ход. Но безупречен във времето. С елементарно движение Вальо въведе тотален ред и дисциплина. А с личен пример - недискутируема.
 
Ранните първи тренировки във Владая от 8.30 или 9 часа, включително втора следобедна, елиминираха всакякви, дори и най-малките фантазии за живот на волна птичка и нощни набези. Тежки занимания, емоционалност за перфектност, настоятелност и страст, остър тон и майсторски съвет...Ден подир ден. За един сезон уникално наслагване и надграждане на едни уникални таланти, с които някой е пропуснал да даде повече и да не бъдат загубени за играта.
 
Вальо Илиев, бившият капитан на ЦСКА, последният армейски герой от "Анфийлд", се оказа нужното асо пика, което надцака всичко и всички по пътя към целта. Той успя. Те успяха.
 
БЛАГОДАРЯ, ВАЛЬО!
 
ЙОРДАН ЮРУКОВ. Момчето, което помня от хлапе в Локомотив 101. И което бе един от онези 11 на ЦСКА, които подчиниха Ливърпул на "Анфийлд". Данчо заряза кариерата си, която все още вървеше някак. Имаше изиграни и няколко мача в "Б" група. Данчо стори несгоди на семейството си. За да помoгне на ЦСКА и Валентин Илиев. Да стане част от един неуморен тандем и част от силната връзка с играчите, които със сигурност го уважават, като по-опитния и по-знаещия, но го и обичат, като брат. 
 
БЛАГОДАРЯ, ДАНЧО!
 
ДИМИТЪР ИВАНОВ. Виждал съм го в ЦСКА. Беше част от онзи тим, който направи лудост във "В" група и спечели Купата на България. Но Митко се оказа много повече от отличен рехабилитатор.  Той е и отличен кондиционен треньор. Отличен треньор на вратарите през есента. Централен защитник през пролетта. Голмайстор. Червен картон. Необятен и цветен, като истински българин и армееец. 
 
БЛАГОДАРЯ, МИТКО!
 
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ-ЖАН. Дойде, когато другите все още се страхуваха да споменават името на ЦСКА. Прояви очаквано собствения си характер и виждане на вратарския пост. Веднага въведе най-модерните методи за вратарска подготовка. И трябва да отбележим, че в два решителни мача, точно неговата работа имаше изключително значение. Победата срещу новия член на "Б" група от Ловеч и баража за влизане в Трета лига. 
 
БЛАГОДАРЯ, ЙОРДАНЕ!
 
ДОКТОР МАРИЯН ДОБРЕВ. Днес той навършва невероятните 32. От гледна точка на моята възраст, Мариян е просто усмихнат тийнейджър. Но тесният професионален кръг знае отлично, че това е  един от най-талантливите млади лекари в българския спорт. Докторът вече и извърша оперативни интервенции под надзора на институцията в тази професия Христо Мазнейков. Страхотен, благ характер. Обичан от всички и ценен дори от съперниците. Неведнъж докторът е хуквал да помага. Включително на баража срещу Брацигово под просташкото дюдюкане на напазареваните индивиди по трибуните. Той ще стане много голям. Имах честта на едно отлично приятелство с покойния Професор Димитър Шойлев. Вярвам, че ще си отида от този свят и със спомена за Професор Мариян Добрев.
 
БЛАГОДАРЯ, ДОКТОРЕ!
 
ЕМИЛ КОЦЕВ. Все едно на кой какво му харесва. Човекът, свързан с целия процес от първия миг. Един от тримата, които пазиха активите на ЦСКА и ги предадоха недокоснати на Сдружение ЦСКА 1948, което притежава клуба на 100 процента с днешна дата. Учи се бързо, знае много. Отличен статистик. Администратор с бъдеще. Млад човек с характер. И на резервната скамейка и в студията на телевизионните канали. В добавка. Емил беше журналист, преди да се захване с това богоугодно занятие. Но Емил е завършил "Футбол" в НСА, а не профил за ресторантьорски управител. Играл е футбол. Последното във връзка с някои неграмотни подмятания.
 
БЛАГОДАРЯ, ЕМО!
 
АНГЕЛ РАНГЕЛОВ. Така се стекоха нещата в годините, че обикновено с големия накога централен защитник все палехме кибрита по някоя тема и значително повече сме се конфронтирали, отколкото да вървим в една посока. Така беше и в началото. Тогава изказах мнение, че съм против участието на ЦСКА в шампионата до 19. Именно Рангелов бе причина това да се случи така. Късото време обаче доведе до много несгоди с окомплектоването и тежка загуба в първия кръг, която му донесе повече от поносимата горчилка,  но той издържа. Продължи. Продължи с децата. С по-малките. И опря върха. Стъпка по стъпка. ЦСКА все още няма това, което желае стратегически. Но ЦСКА тепърва ще строи нови "къщички за пиленца". Много добре ще бъде да се помни, че първите удари пое точно Рангелов. Знам за големите претенции на големите разбирачи. Но удара, неудобствата, лошотията и усмивките в края пое именно Рангелов. Точка.
 
БЛАГОДАРЯ, ГЕЛЕ!
 
ЛЮДМИЛ ТОДОРОВ.  Ще го спомена за първи път. На отминалата Гала вечер за първи път го спомена и клубът. Дори връчи награда. Люси отсъстваше, статуетката получи Вальо Илиев и каза за него няколко думи, които обобщават всичко. Познавам го от години. Той не е човек, който ще свържете с елитните клубове. Но бе много важна част от работата на силната някога школа на Локомотив 101. Той е отличен познавач на футбола и състезателите в него. Той е човекът, който наблюдава някои от момчетата, които не са юноши на ЦСКА, но пък до един са по-правоверни от вярващите. Даде им оценка. Тайното оръжие в клубното разузнаване.  В началото помагаше тихо и от симпатии към честния път на ЦСКА, в края стана част от щаба. Отново тихо. Повечето привлечени, след негова оценка, са сред любимците на феновете и са автори на повече от половината голове на отбора.
 
БЛАГОДАРЯ, ЛЮСИ!

ГЕРГИНА ГРАМИНОВА. Познавам Гери още от ученичка, от средата на 90-те години. Когато бягаше от училище, за да бъде около отбора на тренировките на Панчарево и на мачовете. Да носи прането в пералнята, да събира конусите, да гони топките. Ето, че порасналото момиче отново е сред нас. Вероятно няма какво да се добави, освен собствените и думи на отминалата Гала вечер: "Много ви обичам! ЦСКА е моето семейство!" Всички я обичат. Много важната част по отговорността за материално-техническото осигуряване на тренировъчния процес и официалните мачове на отбора.
 
БЛАГОДАРЯ, ГЕРИ!
 
РУМЕН ВЕРГИЕВ. На 72 години. Като издялан от камък. Невероятно силен физически и точен човек. Шофьорът на отбора. Познаваме се няколко години. Били сме заедно по турнири. Изключително дисциплиниран и отговорен. И малка тайна - тренира. Минимум 100 лицеви опори на ден и серии с класически пудовки. Той беше човекът от 4 юли миналата година. Който не се стресна и посрещна заедно с момчетата бутилките от опианчените нещастници на "Армията".
 
БЛАГОДАРЯ, РУМЕНЕ!
 
ЗА ФИНАЛ. За мой срам, когато подреждахме имената на всички момчета, дали дори и миг за ЦСКА да го има, съм пропуснал свой приятел. централен нападател, който също познавам от мъничък и чиято кариера ми мина пред очите. ГЕРАСИМ ЗАКОВ. Той бе само в началото с момчетата. Реши да се фокусира в образованието си. Все пак завършва право. Част е от адвокатска фамилия и неговото бъдеще е свързано именно с тази професия. Но той бе нужният на старта стълб сред момчетата. За кураж и вяра, че всичко е възможно. Поправям грешката и той е 41-ият в списъка, който ще бъде добавен, за да се помни.
 
БЛАГОДАРЯ, ГЕРО!
 
Като се замисля 41 е личниото ми щастливо число. Такъв беше и кандидат-курсантският ми номер през август 1982 година. Аз станах първенец на випуска си след 4 години. 
 
Дали пък не е знак и за ЦСКА!? За шампионска титла...

Недейте да броите!
Разбира се, че с Геро са 42. Другите лъжат цяла година как се казват, та аз ли няма да излъжа за една бройка!?