Зает съм с богосмирени и богоотговорни задачки, но на 13-ия ден от юни посветих малко от безценното си време на битката с демонстративната пошлост в социалните медии. И искреното ми желание да се върне дъгата на децата. Или - поне на българските. Такова, каквото беше и на един друг български баща.
Поради същото желание, приятел-професор, по убеждения - мъж, беше ударен преди мен. Отнеха ми думата за 24 часа някъде след обяд. След това, знам ли - може и за цял живот. Както е тръгнало...
Още от дете, запали се моето сърце по подвига на Ботев и Левски. И още оттогава наслагвам смут на душата си заради Иванчо Хаджипенчович. От утринта на вчерашния ден още един Хаджинякойси влезе в полезрението ми. Ще го дебна.
Нещо сте се объркали, бе! Вие наистина ли не си давате сметка отнемането на словото какъв рецидив е?
И наистина ли вярвате, че ще имате безметежно житие на еднопосочната пропаганда? Впрочем и на променената анатомия, с обърканите входове и изходи.
Този адвокат Хаджинякойси по човешките права дали забеляза една камериерка и ритника на скандинавския тъпир Ралф Сундберг? Или беше концентриран в еротиката на еднополовото разпорване?
И в кое точно да се фокусираме? В ритника на унижението и омразата или в многоцветната извратеност на еднополовите ласки?
Не сте познали! Досега просто не си падах по този "филм". След демонтративната педерастия в най-голямата социална мрежа, вече си имам още една кауза. Много страстна кауза!!!
