Бербатов го направи! Какво видях в тъмното?

Публикувано на: 16.06.2017 13:14

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Бербатов го направи. Събра хората. За кауза. Над София се изсипа звезден дъжд, какъвто не може да поеме вселената дори при най-неспирния звездопад през август. Той го направи.

14 юни 2017 година. Беше леко след 20 часа. За мен вече къснно да отида на стадиона. Знаех предварително, че ще стане така. И си намерих работа пред Народния театър "Иван Вазов". Вероятно не съм споменавал, но това е моето любимо място в центъра на София.

Така беше още някога, когато в сладкарница "Роза" можеше да подсилиш на крак с боза и баничка, а ако си по-творчески настроен да минеш градинката и да се поклониш на Мелпомена.

Онази вечер минах покрай "Роза". Мислено, защото "Роза" отдавна я няма. Като в Сентръл парк младежи бяха насядали в тревата и си пушеха тревата. При полъх и дълбоко вдишване, неизползващ конопен дим, може да кръстоса поглед и завинаги да прати Бен Търпин в историята. Да останe точно толкова ням, като него. Повсеместната воня на пикня е, като нюанс на Живанши. В сравнение с тревата.

Обичам бира. Кръстиха ме с пивото на 32 в Хамбург. Хареса ми. Бирата.

Същата, тогава ме шокира. Шетнята и дежурният уличен оркестър пред "Народния", край шадравана, ми отклониха вниманието за кратко. Щях да забележа доста бързо, че легендарните софийски блиц-играчи на шах ги няма. Знаете ли какво са софийските блиц-играчи? Ако не знаете - няма смисъл. Знаете ли какво беше и пред банята? Ако не знаете - няма смисъл. Но ако си отидат блиц-играчите, затваряте златна страница. Софийска златна страница.

Не бях минавал много време. Точно там. Не можех и да предположа, че американската мода е точно толкова силна, колкото шествието на обратните. И онези с тревата и движещи се на раздумка, и седящите по пейките държаха шишета. Стъклени. Тук-там кенче. Навъртащи се наоколо клошари държаха големи пластмасови, понякога от кошовете добавяха и друго.

Налагаше се да се задържа на това място. Тръгнах бавно надолу към Министерство на правосъдието. Почти плътно покрай стената на Министерство на отбраната. Срещнах две стилно облечени дами с вид поне на Заместник-министър и Главен секретар. Разминахме се тихо.

Завъртях отново и се втрещих. Насреща идваха, същите две от Министерството на правосъдието. Държеха отворени бирени стъкленици. Надигаха по улицата и си говореха кротко. Наблизо премина тийнейджърска двойка момичета директно с отворена бутилка вино.

Двете големи кафенета на открито бяха почти празни. Минах от другата страна на тетъра, за да вдишам от аромата на липите, заради упоменатите вече нюанси на въздушните течения.

От театъра излязоха хора. След постановка. Преди година бях омерзен от дрескода на публиката в Зала 1 на НДК, на концерт на един от най-великите пианисти, крачили някога по планетата. Ричард Клайдерман. Магьостникът от Париж. Масово хората бяха, като след бране на краставици в кална нива.

Тези от театъра бяха проекция на онези в тревата. Масово от храма излизаха гащници. С напудрени физиономии, но с лош дъх на духовен чесън. Знаете ли, Народният театър е открит 25 години, след обявяването на София за столица и 26 години след освобождението. С идея за култура.

Минах покрай паметника на Гриша Вачков. Правя го често. Погледнах го. Като селянин селянина на абсурдно и за двамата място. Гледаше ме още по-укорително и бе по-черен отвсякога.

Майки с даца стояха притиснати в ъгъла, до някакъв пясъчник и люлки. На гърба на лъскавия хотел и верандата на лъскавото му кафене.

Софийските блиц-играчи на шах ги нямаше.

Бербатов го направи.

Тръгнах обратно покрай "Роза". Покрай църквата на "Калоян". Бях паркирал срещу стария "Кореком". Хората, с бутилки в ръка владееха улиците. Зелените стъклени бирени шишета.

Беше тъмно. Като в прозорците на Народния театър.

Какво пък? Дефилето на педалите беше цветно. И шумно. Време е за трева и измислен хоризонт.

Дори за елита на уморените от битието за правото на другите прависти.

Там поети нямаше.

До шадравана продават зелени скелетчета.

Не пропускайте да водите децата си на мач. По стадионите и залите!

Фейсбук ме блокира за още 3 дни. Харесва си ни така. Обратни, миризливи и опикани.

Точка.