Слънчеви размисли за нашата София, Министерски съвет и ЦСКА (Софийско болеро)

Публикувано на: 14.09.2017 10:53

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов - Полковника
Всичко започна на 13 септември. Сряда. На тази дата в различните години и векове се е случвало какво ли не. От освещаването на църквата "Възкресение Христово", в Йерусалим, до кончината на Григорий Потьомкин.

Но на 13 септември 2017 година в София беше специално. Потеглих към офиса и на Борис Трети видях приветливите работници от пътното, които точно в 9 часа бяха застанали насред шосето. Югозападната главна столична артерия. Съзнаваха неудобството и задръстванията. Имаше по един служител в двете посоки, който се извиняваше за приветливо на всеки прилазващ автомобил и раздаваше ваучер за безплатно гориво на произволно избрана бензиностанция.

На кръстовището при "Пирогов" и тила на войската се заклинихме ламарина в ламарина с атлетичен и слънчев младеж. Той слезе енергично от своя автомобил през шибедаха и дружески ме помоли да ми бъде в услуга докато някак успея да изляза от създалата се ситуация. Излязох и аз. От останалите автомобили милите колеги аплодираха добрия тон и си правеха селфита. "Младежо - казах аз, вероятно Вие бързате повече от мен, вероятно имате малки деца, вероятно ще закъснеете за работа и така любезният Ви шеф вероятно ще забави, макара никога да не си помисли да отложи, увеличението на заплатата Ви. Аз ще Ви съдействам. Ще помогна Вие да минете пръв..."

През това време колега от друг автомобил изтичал в кафенето срещу детската приемна на "Пирогов" и купил от ароматната напитка. "Вземете - казва, на кафе ще стигнем до консенсус с още по-ентусиазираща усмивка..."

Ситуацията създаде известни трудности за прииждащите от посока Княжево към Руски паметник велосипедисти по велоалеята. Колите... Сякаш от нищото се появи приветлив младеж с някаква кошничка. И докато ние любезно обсъждахме как ди си помогнем в заплетеното положение, той подаряваше на дамите върху колело по цветенце. Досущ, като онези които закичват на сватбите. Слънцето пробива от Изток. Дори в контражур се долавя с периферно зрение как хората свалят прозорци и си подават ръка.За къде ли да бързат... 

Минути по-късно, приел накрая предложението на приветливия и атлетичен младеж (онзи от шибедаха), и аргументите му за моето предимство, като по-възрастен, се оказвам съвсем до МОЛ-а на "Стамболийски". Работен ден е, но какво значение има това? Иде 15 септември. У нас работодателите не питат за служителите и работниците, когато идва 15-и. Те тръпнат в очакване. Хората теглят стотици и хиляди от банкоматите. Излизат лъчезарни с нови ранички, дрешки, тетрадки, боички и ...

Като казах 15 септември. Знаете ли, че ректорите на Харвард Унивърсити, Станфорд Унивърсити, Унивърсити ъф Кембридж, Масачузетския технологичен иститут, Калифорнийския университет Бъркли, Пристън Унивърсити, Унивърсити ъф Оксфорд, Калъмбия унивърсити, Калифорнийския технологичен институт и Унивърсити ъф Чикаго ще гостуват у нас за Деня на будителите. Ще участват в специален семинар на Софийския университет "Свети Климент Охридски", на който ще бъдат обучени по овладяване на кризи. През последните 3 години незаетите места от студенти в СУ са намалели с 50 процента и са само около 1000. За да могат и споменатите, които в същия ред са ТОП 10 на университети по планетата, да решават своите несгоди с некомплекта на студенти. Ще се заложи на авангардната методика на оценяване за име на кандидат-студента. Когато то е изписано правилно, оценката е положителна. Ако е налице и старателен краснопис, то успеваемостта не може да бъде различна от прием. конкретно за България - ако името е на кирилица, отличен и специалност по избор.

Такава е нашата София. Градът на слънцето.



Кръстът отново ме стегна, присъни ми се някакъв къдрав калабриец в расо. Матракът уж нов. Този май е Тамазо Кампанела онзи с "Градът на слънцето" от 1602-ра. В съня. Старият Джовани (Томазо му е псевдоним), май си няма друга работа да ми се присънва.

Пускам телевизора. 13 септември било вече. Сутринта. Жена ми говори за някакви комплекти от известно издателство. Учителка е. Не ги доставили още. 15 септември иде. Или доставили. Не разбрах.

Гледам репортаж. "Дружба". В София. Някакви катакомби. Общински били. Семейство. Потресаваща гледка. Две страходни дечица. Момченце и момиченца. Научавам първолаци били. Загрижена госпожа от гражданско сдружение нарежда с гняв, поели с един свещеник грижата малчуганите да бъдат на чиновете на 15-и. Родителите - хора с тежко изпитание в живота. Изгряващото слънце прескача през русата косица на красивото, като икона момиченце. Общинска служителка, с някакви социални функции по линия на образование, говори като дрогиран социопат...София се пробужда.

Отърсвам се. Скачам бързо. Душ, бръснене, обличане, закуска, учестен пулс и автомобилът. Да излезеш от Овча купел сутрин е равносилно да избягаш от Алкатрас при подсилена охрана. Успявам. Дори съм щастлив да видя погребалното бюро на светофара, защото временно елиминира мъките ми. Не, няма да умирам, но по "Житница" сме по-малко. Финтирам парка до 132-ро училище, финт на локалното и ..."О, Джизас!" Чиновниците от пътното запречили Борис Трети точно в 9. Извадили паветата.Релсите стърчат. Едно багерче се върти, като млада солистка в стара чалга, а другите гледат. Клаксони. Софийско болеро.На "Пирогов" стара баварска машина с регистрация "Е", вероятно идваща от път Е-79 пристърга звучно ламарините на една скромна сива джипка с марка "Порше". Оттам излезе един здрав, като хидравличен кран, но югозападният изхвърча с едно дървено спортно пособие от американски спорт.

Направих се на отворен, защото все още се псуваха и се показах да ги успокоя. Онзи от поршето ми извика любезно: "Старец, разкарай се! Да не си го изкарам на теб." И се разкарах. На МОЛ-а при "Стамболийски, в поредното задръстване разглеждах лицата на хората от близката спирка, мрачните им погледи. Тук-там нервно придърпващи невръстните си деца майки отиваха някъде. Вероятно до детска градина.

Подвеждам предница към светофара до Света София и се сещам за МОН, сградата е пред мен. Професор Атанас Герджиков наистина каза бодро, че некомплектът е намалял с 50 процента. Някаква успешна реформа имало. Слушам тежък рок и псувам. За да ми олекне.

Завивам и хвърлям диагонален поглед към Министерски съвет. Решило се там, точно вчера, на 13 септември,ново дружество да се разпорежда с имотите на ЦСКА. Казвало се "Сердика" и в капитала са апортирани "Българска армия", база "Панчарево" и част от терените в местността "Къро", където тренират волейболисти, борци, джудисти ...

Какво пък - "Дружба" е краен квартал.Кучетата там да се оправят. И да се пазят от гумите на самосвалите.



Публичен контрол ли? Социални дейности ли?

Я се успокойте! Кръстов ден е. В Кръстова гора стават чудеса.

Иде 15 септември.

Как ли ще вървиш, възродено, в години изродени!?

...

Сочи народът, и пот от чело

кървав се лее над камък гробен;

кръстът е забит във живо тело,

ръжда разяда глозгани кости,

смок е засмукал живот народен,

смучат го наши и чужди гости!

 

А бедният роб търпи и ние

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа,

броим и с вяра в туй скотско племе

чакаме и ний ред за свобода!