Все някой трябва да разкаже за хвърления жребий, Дуче, ЦСКА и останалото

Публикувано на: 25.09.2017 15:47

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов, Полковника
Ще ви разкажа една много кратка история.

Знаете ли кое свързва Гай Юлий Цезар, "Жребият е хвърлен!", Рубикон, Бенито Мусолини-Дуче, Фредерико Фелини, Данте Алигиери...

150-хилядният град Римини. Перлата на италианската адриатическата Ривиера. Днес. И преди.

Точно там през 49 година, преди Христа, императорът на императорите, присъединява Ариминум. Именно там преминава неособената по размер, но останала във вечността река Рубикон, а началото на атаката поставя с: "Жребият е хвърлен". Гай Юлий Цезар.

През 1930 година италианските фашисти правят на това място своите големи шествия, а Бенито Мусолини-Дуче издига огромен паметник насред площада през 1933-а. Паметник на Цезар. На завоевателя. Вилата на Дуче, поддържана и днес в безупречен вид, се намира наблизо. В Ричоне. Историята на скулптурното творение е извънредно интересна. И е поставена на сегашното си място точно 2000 години след "жребия".

Великанът на италианското кино Фредерико Фелини е от Римини. Съвременник на Дуче. Твърди се, че бил комунист. Понякога труден за прочит символист и италиански неореалист. Носител на Оскар с "Арамкорд". Един великан, който отказва честта да бъде погребан в местната катедрала, защото в нея са останките на педофила, управлявал тези земи през XV век Сиджизмондо Пандолфо Малатеста - Вълка на Романя. Катедралата е издигната от самия него, а преданието гласи, че на първата служба в храма накарал свещениците да извършат церемонията голи. Фелини почива кротко, под малка паметна плоча в местното гробище. Такава била неговата последна воля.

Данте не е роден в Римини. Във Флоренция. Над 100 години преди Сиджизмондо Пандолфо Малатеста. Но увековечава съвсем реалните Паоло и Франческа, брат и съпруга на уродливия Джанчото от вече познатия ни род Малатеста. Прави го в "Божествена комедия", първата част "Ад", на която, е известна и на неграмотните. Героите се превръщат и в оперни. Вечни.

Дотук за Римини и личните рубикони до река Рубикон. За силния провинциален привкус в порива зе сюрреалистично величие.

Ако отидете в Рим. В сърцето на Рим. Вие ставате малък. Все едно колко легендарен сте.

Думата ми е за Цезар. Императорът на императорите. Между Капитолия и Колизеума, върху незначителен по височина пиедестал, стои още по-незначителна по размер, в размер на човешки ръст, статуя. Тя е на Цезар. Императорът на императорите. "Виа дел Фиори империали". Легендата е долу и ниско. Но това е Рим.

Важен е Рим, а не неговите легенди. Те са тленни. Дори най-големите другаруват с Брут. И неговите касапи. Дори недосегаем получовек-полубог посреща 23 пъти ножовете с тялото си. Гай Юлий Цезар. 15 март, 44 година преди Христа.

Провинцията търси легенди, за да да надигне ръст. Докато Рим ги ражда. Заради Рим. Без илюзии.

Тази метафора ме обзе, когато за пореден път разсъждавах върху раждането на сюрреалистичната българска сага с великия ЦСКА.  Какви ли мисли и пориви са разтресли моста над Осъм, за да тръгнеш към София. И да имаш претенции за величието. Може да издигаш паметници. Да показваш легендите. Коя от коя по-големи.

Но те се родиха в ЦСКА. Заради ЦСКА. Без него, те са провинциални паметници.

Да, "жребият" недалеко от река Перловска е хвърлен. Историята сочи, че рано или късно, съмишлениците и Брут се срещат с факлите на народа или с меча на самия Марк Антоний...

За Финал. Рим не е само магическото величие и мечтаната векове след нея империя. Рим е и мъдрост. Препоръчвам в хаоса Луций Аней Сенека. Силно повлиян от гръцкия философ Ситион и негов ученик. Та той твърди: "Най-силен е този, който има власт над себе си!“

Властта днес у нас е за себе си в прехода на двата века между второто и третото хилядолетие след Него. Струва си да припомня, че Сенека е автор на сатирата "Отиквяването на Клавдий“...

И да напомня още, че когато темата за отиквяването те занимава, би трябвало да предвидиш и неестествената си кончина. Сенека не умира тихо в леглото си. Загива.

Но пък, все някой трябва да я направи. Сатирата за отиквяването.

Все едно дали заради Рим, или ЦСКА...